От 19 до 21 март Communia организира Европейска седмица на авторското право в Европейския парламент в Брюксел. На нея се събраха творци, софтуер разработчици, представители на стартъпи и други професионалисти, които споделиха своя опит и лични истории, за да предупредят евродепутатите за рисковете, които някои от предложенията, включени в реформата на авторското право, могат да имат за разпространението на знание в Европа.

По време на панела от инициативата „Humans of Copyright – Real Life Stories”, организиран от Copyright for Creativity (C4C), активно участие взеха двама от членовете на Цифрова република – Александър Донев и Пламена Попова. Те се включиха в дискусии относно политиката, която трябва да бъде следвана при модернизирането на авторското право в цифровия единен пазар, и споделиха своята позиция по темата.

Александър Донев произнесе реч по време на събитието за негативното въздействие, което предложените филтри на съдържание в интернет биха могли да имат върху филмовата индустрия. Той очерта потенциалните проблеми и трудности, които новата уредба би създала, както в европейски, така и в национален мащаб, и изложи мнението на творците за правилната насока на реформата в авторското право.

Цялата реч на Александър Донев можете да прочетете по-долу:

Аз съм Александър Донев, филмов критик и продуцент, преподавател в НАТФИЗ в София, България. На първо място аз обаче съм филмов фен, каквито са и повечето от моите колеги и студенти. Като фенове, страстта е нещото, което ни води и ни кара за подкрепяме любимите си филми и киното като цяло. Така предаваме нашата страст и на други хора, като помагаме киното и филмите да стават още по-популярни и техните идеи да достигнат до повече хора.

Без отзивчивостта и любовта на феновете киното никога не би постигнало тази популярност и обществена значимост, която има днес. Те не само задоволяват своята страст, но и заразяват с нея хората около себе си. Филмите, които създаваме в нашата страна, са преобладаващо нискобюджетни, независими продукции. Те нямат големи рекламни бюджети, и помощта на феновете е от важно значение за популяризирането им. Tе си разменят снимки, постери, видеоспотове, клипове от филмите, за да повишават видимостта на любимите си филми и тяхното присъствие в мрежата. Тези дейности на фенове в социалните мрежи са решаващи за популярността на немалко от новите филми и телевизионни сериали. Въвеждането на филтри за съдържание ще направи този процес на размяна невъзможен.

Тук съм , за да изразя тревогата на представителите на българските творчески индустрии във връзка предложената директива за авторското право в цифровия единен пазар. Ние вярваме безусловно, че е необходима значителна модернизация на вече остарелите авторскоправни положения. Посоката на тази модернизация обаче не трябва да възпрепятства възможностите за свободно общуване, което е характерно за епохата на интернет и на съвременните демократични общества.

За страна като България основните страхове са свързани с очакването, че новите мерки няма да засегнат толкова пиратството, което е значително в страни като нашата. Най-засегнати ще са милионите обикновени потребители, които разпространяват съдържание в легалните социални мрежи. В повечето случаи това е съдържание, създаден от самите тях, което обаче не е регистрирано, а и неговите създатели не настояват то да бъде лицензирано. То е плод на спонтанно творчество, без претенции за материално овъзмездяване. Другата група съдържание, която ще бъде засегната, се отнася до обекти на авторскоправна защита, които се разпространяват в хода на дискусии между фенове. Този процес в никакъв случай не ощетява създателите, доколкото генерира допълнителен интерес към техните произведения и разширява базата на техните почитатели. Освен това въвеждането на филтри може да има осезателно негативно отражение и върху независимото документално кино. Създателите на документални филми в момента са изправени пред достатъчно утежнения при уреждането на правата за повторна употреба на съдържание. С въвеждането на член 13 те ще трябва да се справят освен това и с филтрите, които на случаен принцип биха сваляли документалните им филми, и да се ангажират допълнително с жалби за позволяване съдържанието им да достигне до зрителите онлайн. Тази усложнена процедура би имала негативно влияние върху креативността им и желанието им да създават продуктите си, под страх, че ще бъдат блокирани или филтрирани.

Според моето лично разбиране стремежът за максимална регулация в областта на копирайта няма да спомогне за повишаване на приходите на авторите. Мерките в тази посока със сигурност обаче могат да се превърнат в пречка за свободата в интернет и спирачка за творчеството. Заедно с моите колеги ние смятаме, че много по-ефективното средство за защита е въвеждането не на рестрикции, а на нови модели за овъзмездяване на авторите, чиито творби са популярни в интернет. По-този начин не само ще се защитят правата на авторите, но и те ще имат шанс да получат по-големи приходи. Всъщото време интернет ще запази своята демократичност и ще продължи да служи като средство за общуване, източник на знания и стимул за собствено творчество.

Снимка: Александър Донев по време на речта си в Брюксел, източник:CopyBuzz.com, обществено достояние (CC0)

Сиянна е студент по Право в Софийския университет с интереси в сферата на авторското право и цифровизацията на обществените отношения. Тя е живяла и учила в Италия и Белгия,  била е стажант в дирекция „Електронно управление“ към МТИТС и посещава специализиран курс по авторско право CopyrightX към Харвард.
Сиянна вярва, че споделеното знание е в основата на модерното общество, а неговата защита и отворен достъп следва да бъдат приоритети в развитието на съвременните европейски политики.

About Сиянна Лилова

Сиянна е студент по Право в Софийския университет с интереси в сферата на авторското право и цифровизацията на обществените отношения. Тя е живяла и учила в Италия и Белгия,  била е стажант в дирекция „Електронно управление“ към МТИТС и посещава специализиран курс по авторско право CopyrightX към Харвард. Сиянна вярва, че споделеното знание е в основата на модерното общество, а неговата защита и отворен достъп следва да бъдат приоритети в развитието на съвременните европейски политики.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *