Два са основните текста на проекта за директива за авторското право в цифровия единен пазар, които ще се отразят пряко на образователната сфера и свободния достъп до знание в Европа:

Член 4, въвеждащ задължително изключение за цифрови и трансгранични преподавателски дейности

В опит да хармонизира авторскоправните закони в страните членки, проектодитективата предвижда задължително изключение за цифрови и трансгранични преподавателски дейности, което би позволило на учителите и студентите свободно да използват защитени с авторско право произведения онлайн.

За съжаление положителният ефект от това дългоочаквано нововъведение е силно ограничен, от една страна, от твърде тесния обхват на изключението, а от друга – предвидената възможност то да бъде преодоляно по договорен път – чрез сключване на лицензи с правоносителите.

Според проекта за директива на първо място образователни материали могат да се ползват свободно “единствено за целите на илюстрирането при преподаване до степен, която е оправдана от предвиденото нетърговско предназначение”. Това на практика изключва свободното използване в образованието на цели произведения.

Освен това свободното използване за учебни цели е предвидено само в два случая – в помещенията на призната образователна институция или чрез нейна затворена онлайн система. Това означава, че изключението не би важало за различните институции, които предлагат неформално образование, в това число така популярните напоследък масови отворени онлайн курсове (MOOC).  

На следващо място, предвидената свобода може да бъде допълнително ограничена от държавите членки с въвеждане на “адекватни лицензии” за конкретни видове произведения.

Безспорно е, че в този си вид изключението в член 4 от директивата е много плахо формулирано, далеч от задължително, и категорично не отговаря на визията на ЕС за учене през целия живот, според която Съюзът трябва да осигури на гражданите си свободен и равен достъп до материали, полезни както при формалното, така и при неформалното обучение.

Изключението за образователни цели, предвидено в българския Закон за авторското право и сродните му права, към момента е доста широко, и опасенията ни са, че имплементирайки директивата, българският законодател би се подвел да го ограничи. Възможността за ограничаване на приложението на член 4 пък би довело до допълнитело разграничение на авторскоправния режим на произведенията в държавите членки, вместо да хармонизира уредбата.

Член 13, въвеждащ задължителни филтри на съдържание онлайн.

Без да е на пръв поглед пряко свързано с образованието, предложението за автоматизирано наблюдение и филтриране на всичко, което се качва на платформите на доставчиците на услуги онлайн, би имало осезателен негативен ефект върху съвременните цифрови методи за преподаване. Това е така, защото алгоритмите няма да могат да разпознават изключенията от авторското право, включително и това за образователни цели. Един автоматичен филтър няма да прави разлика между противоправно и законосъобразно използване на чуждо учебно съдържание, но въпреки това е възможно да го блокира.

Изключението за образователни цели е признато в цяла Европа, а предподавателите се възползват от него ежедневно както в класната стая, така и в различните форми на онлайн обучение. За обучителите, които разчитат на онлайн платформи и други доставчици на услуги по интернет, автоматизираното филтриране на съдържание би  могло да блокира значителна част от материалите им и да създаде сериозни затруднения в работата им.

Предвидените филтри са сериозен проблем и от още една гледна точка – а именно, че те ще ограничават достъпа до разнообразно творческо съдържание онлайн и на практика ще цензурират информацията, която се качва в интернет.

Въвеждането на член 13 представлява нарушение на основни човешки права, между които свободата на изразяване и достъпът до знание и би създало единствено утежнения и ограничения за преподавателите, ангажирани както във формалното, така и в неформалното обучение.

Политиката на ЕС обещава свободен достъп до знание, модернизация на образованието и на регулацията на авторското право в цифровата среда, но на практика европейският законодател сам възпрепятства реализацията на тези цели.

Изображение: източник PEXELS, публично достояние (CC0 Licence)

Сиянна е студент по Право в Софийския университет с интереси в сферата на авторското право и цифровизацията на обществените отношения. Тя е живяла и учила в Италия и Белгия,  била е стажант в дирекция „Електронно управление“ към МТИТС и посещава специализиран курс по авторско право CopyrightX към Харвард.
Сиянна вярва, че споделеното знание е в основата на модерното общество, а неговата защита и отворен достъп следва да бъдат приоритети в развитието на съвременните европейски политики.

About Сиянна Лилова

Сиянна е студент по Право в Софийския университет с интереси в сферата на авторското право и цифровизацията на обществените отношения. Тя е живяла и учила в Италия и Белгия,  била е стажант в дирекция „Електронно управление“ към МТИТС и посещава специализиран курс по авторско право CopyrightX към Харвард. Сиянна вярва, че споделеното знание е в основата на модерното общество, а неговата защита и отворен достъп следва да бъдат приоритети в развитието на съвременните европейски политики.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *