Отворено писмо на Българската библиотечно–информационна асоциация и 24 обществени и академични библиотеки в България
На 30.05.2023 г. Българската библиотечно–информационна асоциация (ББИА) публикува на страницата си Отворено писмо, адресирано до 49 Народно събрание и подкрепено от 22 обществени (регионални и градски) и 9 академични (научни и университетски) библиотеки в България.
Отвореното писмо бе съставено във връзка с внесения на 13.04.2023 г. в 49 Народно събрание Закон за изменение и допълнение към Закона за авторското право и сродните му права (ЗИД на ЗАПСП) с цел транспонирането на Директива 2019/789 и Директива 2019/790 в българското законодателство (сигнатура 49-302-01-21), както и внесения на 23 май 2023 г. проект за ЗИД на ЗАПСП (сигнатура 49-354-01-50).
В писмото си библиотеките настояват да бъдат припознати като активен участник в авторскоправната реформа. Те заявяват, че концепцията на авторскоправната защита винаги е била основана на баланса между интересите на авторите, от една страна, и обществения интерес от достъп до информация, знание и култура, от друга.
Съвременната авторскоправна уредба предоставя множество възможности за високоефективно функциониране на обществените, академичните и специалните библиотеки, като на европейско ниво съществуват редица механизми, стимулиращи:
- масовата цифровизация;
- научноизследователската дейност, включително машинното извличане на данни, през колекциите на библиотеките;
- създаването на онлайн хранилища с отворен достъп за целите на научноизследователската дейности;
- споделянето на научна литература в такива хранилища, в машинночетим формат,
- подпомагане на образователната мисия на библиотеките;
- споделянето на културно наследство в рамките на европейската платформа Европеана;
- атрактивното представяне на културното наследство на публиката, напр. чрез т.нар. потапящи преживявания, и т.н.
Актуалната българска авторскоправна уредба до голяма степен лишава библиотеките от тези възможности. Традиционно тя е фокусирана върху интересите на правоносителите и особено – на издатели и продуценти – и сериозно изостава в адекватното отразяване на интересите на останалите групи заинтересовани лица, и особено на институционалните ползватели на творческо съдържание в обществен интерес, каквито са библиотеките. България има огромна нужда да навакса в уредбата на използваните в останалите европейски държави съвременни технически решения за предоставяне на широката публика на достъп до знание и култура.
В този смисъл, библиотеките, наред с останалите институционални ползватели на защитено съдържание, като архиви, галерии и музеи, образователни и научни институции, трябва спешно да бъдат припознати като заинтересована страна в дебата за реформиране на авторскоправната уредба в България.
По-нататък, библиотеките настояват за целенасочена работа от страна на Народното събрание в посока въвеждането на ясни правила, позволяващи им да осъществяват обществената си мисия в съзвучие с най-добрите практики на европейско ниво. По-специално, те апелират за конкретни подобрения в готвеното законодателство, в това число: въвеждане на законови гаранции за това да могат ефективно да се възползват от правомощията, които законът им предоставя; подобряването на възможностите за използване на защитени произведения с образователна цел; унифициране на уредбата на изключенията за културни и образователни цели; подобряване на законовия режим на техническите средства на защита; подобряване на предложения със законопроекта режим на използване на произведения извън търговско обращение и др.
В допълнение, библиотеките настояват авторскоправната уредба да се синхронизира с уредбата на достъпа до обществена информация и отворените данни. В частност, те апелират за въвеждането на право на вторично публикуване, което позволява свободен достъп до научни публикации, финансирани с публични средства.
Отвореното писмо е съставено с подкрепата сдружение Цифрова република и Фондация Глобални библиотеки.
Сдружение Цифрова република се занимава със застъпничество в сферата на цифровите права. Сдружението е координатор за България на програмата Knowledge Rights 21 (KR21) която цели да промотира демократичен достъп до знания в ЕС. От своя страна KR21 е администрирана съвместно от Международната федерация на библиотечните асоциации IFLA, Асоциацията на европейските научноизследователски библиотеки LIBER и Международния алианс на академичните и научноизследователски библиотеки SPARC Europe.
Фондация Глобални библиотеки е неправителствена организация в обществена форма, която подпомага приобщаването на българските граждани към глобалното информационно общество, повишаване качеството им на живот и да насърчава гражданското участие. Фондацията работи за създаване на условия за свободен и равен достъп до информация, интернет и електронни услуги за гражданите, да насърчава информационната грамотност, ученето през целия живот, гражданското участие и социалното сближаване, местното и общностното развитие чрез обществените библиотеки.
