В серия от публикации, посветени на предстоящата транспозиция на Директива 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар (ДАПЦЕП), изяснихме какво представлява образователното изключение по член 5 и дадохме нашите препоръки относно въвеждането му в България.
Серията ни приключва с интервюта на представители на институции и организации, работещи в образователната сфера в България. Първият интервюиран е Асен Александров – директорът на столичното иновативно училище 51 СУ „Елисавета Багряна”.
Моля да се представите:
Казвам се Асен Александров и съм директор на 51 СУ „Елисавета Багряна” в гр. София. Специалист съм по информатика и математика, но съм свързан с образованието и смятам, че 51 СУ е мястото, където мога да реализирам идеите си.
Освен директор съм и председател съм на Сдружението на директорите в средното образование в Република България. Бил съм съветник на двама министри на образованието и науката – Сергей Игнатов 2010/2013 г. и Меглена Кунева 2016/2017 г.
Как се провеждат уроци в едно иновативно училище?
Голяма част от уроците и задачите в 51 СУ са дигитализирани. Учителите ги качват в институционален облак, най-често Google Classroom или Office 365, а учениците влязат през своите профили, за разгледат и изпълнят заданията. Публични уебсайтове почти не се използват – в нашето училище даже имаме указания да не се публикуват материали в отворения уеб.
Използването на институционален облак е най-разпространената практика. Поне половината училища ги използват в момента, като до 1-2 години най-вероятно всички ще имат. Извънредното положение тази година показа колко важни са платформите за онлайн обучение, ако искаме образователната ни система да е подготвена за бъдещето. Засега обаче нямаме някакви официални инструкции или методически препоръки как да използваме технологията. Мисля, че нещо такова ще е много полезно за в бъдеще.
А откъде обикновено учителите намират ресурси и образователни материали?
За повечето учители не е важно откъде точно идват ресурсите, а това колко полезни са. Освен общодостъпни материали онлайн, често се използват социални учителски мрежи и платформи с ресурси като www.pedagozi.bg.
Много често използваме и материали от неформални образователни платформи като Уча.се и Кан Академи. Уча.се са платени, както за учителите, така и за учениците, но пък ресурсите им са много добри. Ако имаше подобна държавна и безплатна платформа, със сигурност щеше да е много полезна за училищата.
Знаят ли учителите какви са ограниченията на използване на произведения за образователни цели? Имали ли сте някакви проблеми досега с авторски права?
Повечето учители не се замислят особено за това. Знаят, че не позволено да публикуват онлайн чужди материали, но не се безпокоят да свалят информация от интернет и да я използват в час. Смятам, че е и много важно учителите да могат да използват интернет, за да показват на новото поколение различни произведения. Има картини, музика и филми, които учениците едва ли ще разберат, че изобщо съществуват, ако учителите не им ги покажат в час.
Не сме и имали досега проблеми с използването на материали от интернет в училище. Сещам се обаче за един случай, в който YouTube първоначално ни попречи да качим видео по повод нашия онлайн патронен празник на 29-ти април тази година. Направихме виртуален концерт, на който записахме ученици как пеят на караоке популярни песни.
Като се опитах да кача видеото обаче YouTube ни даде сигнал, че не може да го направим публично, заради авторски права върху една от песните – „Учителко, целувам ти ръка“. Имахме възможност обаче да посочим, че видеото е с образователна цел и да го качим след това, при положение че не пускаме реклами. Това разбира се не е проблем за нас, но беше най-близкият ми сблъсък с авторски права.
Какво мислите за планираната реформа на образователното изключение и потенциалното ограничение на обхвата му – напр. относно факта, че се отнася само до формалното образование или пък, че предвижда повече условия за използването на материали в клас?
Формалното и неформалното образование образуват една екосистема и разделянето ѝ е немислимо. Ние самите използваме ресурси от неформални образователни платформи и ограничаването на техния достъп би навредило и на нас като образователна институция.
Учителите и в момента не са сигурни при какви условия могат да използват авторските произведения. Ако влезе в сила някаква по-строга регулация, те ще предпочетат да спрат да използват материали от интернет изобщо, вместо да носят риска от нарушения.
Резултатът от това разбира се може да е само негативен – учебникът ще стане като Библия, без никакво разнообразие в клас. Точно това се опитваме да избегнем днес чрез всички онлайн материали и ресурси, които използваме. Въвеждането на ограничения сега би било голяма крачка назад.
Според мен най-важното е да се работи върху развитието на институционалните облаци, да се създават препоръки и насоки за използването им. Това е и начинът да гарантира, че материалите, предназначени за класната стая, остават в нея.
Асен Александров е директор на столичното иновативно училище 51 СУ „Елисавета Багряна” и председател на Сдружението на директорите в средното образование в Република България.
