Минно поле за свободата на словото в новоприетия европейски регламент за премахване на терористично съдържание онлайн
Все още се очаква становището на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по дело C-401/19 Полша срещу Парламента и Съвета, чрез което Полша търси отменяне на части от член 17 от Директивата за авторското право в Цифровия единен пазар от Съда на ЕС1, а вече е факт нов европейски законодателен акт, съдържащ не по-малко спорна разпоредба, свързана с прилагането на технически средства, или т.нар. филтри.
На 28 април, след необичайно дълъг период на триалози, Европейският парламент официално прие, при това без процедура по гласуване на пленарно заседание (защото правилникът го позволява2), Регламент относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (TERREG). Разпоредба от този акт принуждава онлайн платформите да премахват съдържание, оценено като терористично от компетентен орган (КО) в някоя от държавите членки на ЕС, в рамките на един час след получаване на заповед за премахване от такъв орган. Като вид правен акт на ЕС TERREG е регламент, а не директива, поради което ще се прилага автоматично и еднакво за всички страни от ЕС след като влезе в сила (12 месеца след публикуването му в Официалния вестник на ЕС).
| Раздел II Мерки за справяне с разпространението на терористично съдържание онлайн Член 3 Заповеди за премахване 3. Доставчиците на хостинг услуги премахват терористичното съдържание или блокират достъпа до терористичното съдържание във всички държави членки възможно най-бързо и във всички случаи в рамките на един час от получаването на заповедта за премахване. |
В края на 2020 година германското председателство на Съвета и Европейският парламент постигнаха предварително споразумение по проекта за регламент, чиято основна цел е бързото премахване на терористично съдържание онлайн и създаването за тази цел на общ инструмент за всички държави членки. Става дума за съдържание, което се разпространява чрез доставчици на хостинг услуги, позволяващи качването на съдържание на трети страни. Към тази категория спадат и онлайн платформите, но тя далеч не се ограничава само до продуктите на технологичните гиганти. Всички държави членки имат право да издават заповеди за премахване по отношение на всеки доставчик на хостинг услуги, независимо от мястото му на установяване. Тоест държавата Унгария (на Виктор Орбан) може да издаде заповед за премахване на съдържание, определено като терористично, в Румъния, например.
Преди по-малко от година френският Конституционен съд отхвърли голяма част от националния законопроект за противодействие на омразата онлайн, известен като Avia Law (на името на депутатка от партията на Макрон). Този френски закон предвиждаше социалните медии да премахват реч на омразата в рамките на 24 часа. Разликата между националния акт и TERREG e, че Avia Law уреждаше правото на всеки да докладва като „незаконно“ съдържание на платформите. Законът Avia даваше на последните срок от 24 часа, за да преценят дали съдържанието действително е незаконно. Общото между двата акта е, че и в обявения за противоконституционен френски законопроект и в новия европейски регламент, задължението за премахване на потенциално незаконно съдържание не изисква предварително съдебно решение. Съдилищата могат да бъдат въвлечени едва когато/ако доставчик на хостинг услуги или на съдържание оспори заповед за премахване на съдържание пред съда на държавата членка, чиито органи са издали такава заповед.
Опит за гарантиране свободата на изразяване
Като известна гаранция срещу произвол към първоначално предложения текст на регламента бе добавен сегашния чл. 4 относно процедурите за трансграничните заповеди за премахване. Той предвижда възможност за КО на държавата членка, в която доставчикът на хостинг услуги е установен (или има свой законен представител), да провери заповедта за премахване, за да определи дали тя съдържа явни или сериозни нарушения на основните права или на Регламента. Същевременно КО могат да изискват от доставчиците на хостинг услуги да предприемат допълнителни мерки, които са целенасочени и пропорционални и се прилагат по старателен и недискриминационен начин, в т.ч. подходящи технически и оперативни мерки. Към последните спадат техническите средства за идентифициране и бързо премахване или блокиране на достъпа до терористично съдържание (чл. 5) – т.нар. филтри (или още „контрол на входа“).
Трябва все пак да се отбележи, че е добавено изискване за човешки надзор и проверка, за да се избегне премахването на материали, които не са терористично съдържание, тогава, когато конкретните мерки включват използването на технически средства. Освен това изискването за предприемане на такива мерки не включва задължение за използване на автоматизирани инструменти от доставчика на хостинг услуги.
Това звучи добре на думи, но е напълно изпразнено от съдържание по отношение на онлайн платформи, които попадат в категорията на т.нар. МГОП от Законодателния акт за цифровите услуги. МГОП (VLOPs) са много големите онлайн платформи, които предоставят своите услуги на най-малко 45 млн. средномесечни активни получатели на услугата в Съюза.
В регламента изрично е установено задължение за доставчиците на хостинг услуги, които са изложени на терористично съдържание, да включват разпоредби за справяне с такова съдържание в условията си за ползване (ако имат такива). В “изложени на терористично съдържание” се превръщат услугите на доставчик, получил две или повече окончателни заповеди за премахване от КО през предходните 12 месеца. По този начин регламентът категоризира по различен начин доставчиците (и предвижда различни мерки според оценката на риска) в зависимост от това дали са установени системни злоупотреби с услугите им. TERREG им дава възможност да използват автоматизирани инструменти, ако намерят това за целесъобразно и необходимо с цел ефективно справяне със злоупотребата с техните услуги за разпространение на терористично съдържание онлайн. В резюме – бъде ли установен по по-висок риск, следва да започнат да се прилагат проактивни мерки за недопускане на публикуване на потенциално терористично съдържание – контрол на входа.
| Член 2 Определения 7) „терористично съдържание“ означава материали от един или няколко от следните видове: а) които подбуждат към извършването на някое от престъпленията, посочени в член 3, параграф 1, букви а)—и) от Директива (ЕС) 2017/541, когато тези материали пряко или непряко, например чрез възхваляване на терористични актове, пропагандират извършването на терористични престъпления, като по този начин се създава опасност от извършване на едно или повече такива престъпления; б) които склоняват лице или група лица да извършат или да бъдат съучастници в извършването на някое от престъпленията, посочени в член 3, параграф 1, букви а)—и) от Директива (ЕС) 2017/541; в) които склоняват лице или група лица да участват в дейностите на терористична група по смисъла на член4, буква б)от Директива(ЕС) 2017/541; г) които предоставят указания за направата или използването на експлозиви, огнестрелни или други оръжия, вредни или опасни вещества, или за други специални методи или техники с цел извършване или съучастие в извършването на някое от терористичните престъпления, посочени в член 3, параграф 1, букви а)—и) от Директива (ЕС) 2017/541 д) които представляват заплаха за извършването на някое от престъпленията, посочени в член 3, параграф1, букви а)—и) от Директива (ЕС) 2017/541 |
Контрол на входа – какво може да се обърка?
Пределно ясно е, че единственият начин, по който МГОП биха могли да осъществяват достатъчно надлежен контрол „на входа“ (за да избегнат евентуална юридическа отговорност), е чрез автоматизирана модерация на съдържание. Нещо, което Facebook, YouTube и Twitter, например, така или иначе правят не само по отношение на потенциално терористично съдържание. За да внедрят такива инструменти обаче по-малките платформи ще трябва тепърва да отделят значителни средства и вероятно ще бъдат склонни да се презастраховат, за да не бъдат глобявани. Съгласно чл. 25, параграф 3, наложената санкция може да бъде в размер до 4% от общия оборот на доставчика на хостинг услуги за предишната финансова година.
Накратко – доставчиците могат, но не са длъжни да използват филтри. Но са длъжни да премахват съдържание, оценено като терористично, в рамките на 60 минути. А това не е много време дори за Големите. Затова използването на филтри изглежда като най-безболезненият и ограничаващ риска от санкции подход.В становище от 4 март 2019 г. германската изследователка и правозащитничка Юлия Реда, представлявайки по това време в качеството на докладчик комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO), предложи замяна на изискването за срок от един час с „възможно най-скоро“ и „срок за изпълнение, който не е по-кратък от осем часа“. Патрик Брайър (Piratenpartei Deutschland) и Марсел Колая (PIRÁTI, Чехия, зам.-председател на ЕП) бяха сред най-активните критици на спорните разпоредби за срока от един час и трансграничните заповеди от TERREG в настоящия, девети парламентарен мандат на ЕП.
Oops, They Did it Again
През пролетта на 2018 г. Internet Archive получи поредица от уведомления от френското звено за препращане към интернет (IRU), подадени чрез заявления на Европол, които неправилно идентифицират стотици URL адреси в archive.org, включително някои от най-посещаваните страници на archive.org и материали с научна и изследователска стойност, като „терористична пропаганда“.
Година по-рано YouTube премахна погрешка хиляди видеоклипове, документиращи жестокостите в Сирия, които биха могли да бъдат използвани при бъдещи преследвания за военни престъпления, след като „прехвърли“ модерацията на потенциално екстремистко съдържание на машинно обучаващ се изкуствен интелект. От YouTube тогава излязоха с изявление, че системата е предназначена да идентифицира видеоклипове, публикувани от екстремистки групи, най-вече от Ислямска държава и нейните съмишленици. В действителност обаче този случай е само едно от потвържденията за рисковете за свободата на изразяване и правото на достъп до информация тогава, когато използваните за модерация на съдържание алгоритми трябва да анализират това съдържание в контекст. Без да се разглежда в контекст, съдържание, документиращо събитията в подобни конфликтни зони, където действат екстремистки групировки и биват нарушавани основни човешки права, рискува да бъде хванато в мрежата заедно с действително терористично съдържание.
„Когато конфликтът в Сирия започна, независимите медии бяха разтурени и самите сирийци отидоха в YouTube, за да публикуват новини за конфликта. Това, което изчезва пред очите ни, е историята на тази ужасна война“, каза тогава Крис Уудс, директор на лондонската организация Airwars, която проследява международните въздушни удари и техния ефект върху цивилните.
Нещата са несъпоставими, но независимостта и свободата на медиите не е даденост и в някои от държавите членки на Европейския съюз, като Унгария (#92 в Индекса за медийна свобода за 2021 на „Репортери без граници“), Малта (#81), България (#112). В този смисъл значението на социалните медии и алтернативните канали за разпространение на журналистически материали нараства правопорционално с опитите на авторитарни правителства като това на Виктор Орбан &co да заглушават критичните гласове с всички средства, включително законодателни. Всяка следваща разпоредба на ниво Европейски съюз, която принуждава доставчиците на хостинг услуги да използват филтри и създава предпоставка за презастраховане чрез санкции в особено големи размери, създава допълнителен риск именно за критичните гласове и потискане на всеки опит за изобличаване на злоупотребата с власт и публични средства.
Процедурата и позицията на България
Европейската комисия отправи предложението за регламент през есента на 2018 година, в първите дни на 2021 г. комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) на Европейския парламент гласува за одобряване на компромисното споразумение, постигнато след шест тристранни срещи (между ЕК, Съвета и ЕП), а Съветът прие позицията си на първо четене с 27 гласа за и 0 против при законотворческа процедура, изискваща квалифицирано мнозинство на 16 март т.г.
| 52 | + |
| ECR | Joachim Stanisław Brudziński, Jorge Buxadé Villalba, Patryk Jaki, Assita Kanko, Nicola Procaccini, Jadwiga Wiśniewska |
| ID | Nicolas Bay, Nicolaus Fest, Jean-Paul Garraud, Peter Kofod, Annalisa Tardino, Tom Vandendriessche |
| NI | Laura Ferrara |
| PPE | Magdalena Adamowicz, Vladimír Bilčík, Vasile Blaga, Lena Düpont, Andrzej Halicki, Jeroen Lenaers, Lukas Mandl, Nuno Melo, Roberta Metsola, Nadine Morano, Emil Radev, Paulo Rangel, Ralf Seekatz, Sara Skyttedal, Tomas Tobé, Tom Vandenkendelaere, Javier Zarzalejos |
| Renew | Malik Azmani, Olivier Chastel, Sophia in ‘t Veld, Fabienne Keller, Nathalie Loiseau, Maite Pagazaurtundúa, Michal Šimečka, Ramona Strugariu, Hilde Vautmans |
| S&D | Katarina Barley, Pietro Bartolo, Caterina Chinnici, Maria Grapini, Sylvie Guillaume, Evin Incir, Marina Kaljurand, Łukasz Kohut, Juan Fernando López Aguilar, Javier Moreno Sánchez, Franco Roberti, Birgit Sippel, Bettina Vollath |
| 14 | – |
| ID | Marcel de Graaff |
| NI | Martin Sonneborn, Milan Uhrík |
| The Left | Konstantinos Arvanitis, Pernando Barrena Arza, Cornelia Ernst, Miguel Urbán Crespo |
| Verts/ALE | Patrick Breyer, Saskia Bricmont, Damien Carême, Gwendoline Delbos-Corfield, Terry Reintke, Diana Riba i Giner, Tineke Strik |
Може би най-важната (и само до известна степен утешителна) разлика между предложението на Комисията и текста, договорен на политическо равнище, е включването на изключение за материалите, разпространявани за образователни, журналистически, художествени или научноизследователски цели или за целите на предотвратяването на или борбата с тероризма. Такива материали не се считат за терористично съдържание, съответно чрез оценка трябва да се определи истинската цел на разпространението. Тъй като обаче националното законодателство е определящо за това дали даден материал попада в категории като журналистика или художествено изразяване, това създава риск от непоследователно прилагане на регламента в ЕС.
Също така в окончателния текст на регламента се съдържа изискване за КО да предоставя информация на доставчика на хостинг услуги най-малко 12 часа преди издаването на първата заповед за премахване, с изключение на спешни случаи. Като такива се разглеждат случаи, при които премахването или блокирането на достъпа до терористично съдържание по-късно от един час след получаването на заповедта за премахване би причинило сериозни вреди, например при непосредствена заплаха за живота или физическата неприкосновеност на дадено лице или когато такова съдържание изобразява текущи събития, водещи до причиняването на увреждане на живота или физическата неприкосновеност на дадено лице.
Последните джедаи
Позицията на Wikimedia в контекста както на TERREG, така и на Акта за цифровите услуги, остава ясна: законът трябва да насърчава способността на хората да си сътрудничат онлайн и да вземат общи решения относно качеството на информацията. Членовете на ЕП трябва да се учат от фиаското на TERREG и да работят в посока на правила, които защитават способността на онлайн общностите да участват в модериране на съдържание и самоуправление.
Wikimedia France и Wikimedia Deutschland са сред десетките правозащитни и журналистически организации, които подписаха отворено писмо до всички членове на Европейския парламент с призив да отхвърлят спорните разпоредби от TERREG, които легитимират “автоматизираната цензура онлайн”. Кампанията бе подкрепена още от международните организации „Репортери без граници“, Human Rights Watch, Communia, European Digital Rights (EDRi) и Internet Society, полската Panoptykon Foundation, румънската Asociația pentru Tehnologie și Internet (ApTI), Български Хелзинкски комитет и др.
Както обаче вече стана дума, гласуване в ЕП така и не се състоя, тъй като съгласно чл. 67 от действащия правилник за дейността на Европейския парламент (Гласуване в Парламента. Второ четене), когато не е внесено предложение за отхвърляне или изменение на позицията на Съвета, тя се счита за одобрена.
Civil Liberties Union for Europe. Free Speech Must Be Protected By The European Parliament (video) Изявление на Noel Mamere – журналист, бивш депутат във френския парламент и евродепутат в периода 1993-1996.
79 civil rights & free speech defenders are deeply disappointed and concerned that #TERREG will be adopted on Thursday without a transparent final vote at @EuroParl_EN giving a green light to #Orban & other autocrats in the EU to delete critical posts without judicial oversight. pic.twitter.com/Bf9KW88wZF
— Liberties.EU | follow us (@LibertiesEU) April 27, 2021
79 защитници на гражданските права и свободата на словото са дълбоко разочаровани и загрижени, че #TERREG ще бъде приет в четвъртък без прозрачно окончателно гласуване в @EuroParl_EN, давайки зелена светлина на #Orban и други автократи в ЕС за изтриване на критични постове без съдебен надзор.
Заглавно изображение: Fred Moon от Unsplash
Бележки:
1. Становището на ГА трябваше да бъде публикувано на 22 април. Дни преди тази дата Съдът на ЕС съобщи за отлагането му с почти 3 месеца – новата дата е 15 юли. Това забавяне означава, че становището ще бъде публикувано повече от месец след крайния срок за въвеждане на директивата (7 юни).
2. Текст, който влиза в така нареченото „второ четене“, какъвто е случаят с TERREG, се счита за „одобрен без гласуване“, освен ако някоя от политическите групи изрично не поиска пленарно гласуване. Rules of Procedure of the European Parliament
