Ново проучване: постоянно усложняващото се авторско право се превръща в пречка за творците

Escribano

Източник: Communia

Един от най-големите недостатъци на дискусията за авторското право е, че тя продължава да се концентрира върху вече остарялото противопоставяне на интересите на творци и потребители. Законите за авторските права по света обикновено са структурирани по такъв начин, че дават изключителни права на създателите и се опитват да ги балансират с ограничен набор от права за потребителите (под формата на изключения или ограничения на авторските права). Въз основа на този модел широко се приема, че повечето (или по-силни) изключителни права са създадени в полза на творците, докато повечето (или по-широки) изключения от авторското право са в интерес на потребителите.

Тази концепция обаче крие много проблеми. На първо място, трудно може да се твърди, че творците не са заинтересувани от това потребителите да имат право на основно ниво на достъп до култура чрез образователни системи или обществени институции като музеи и библиотеки. От друга страна, потребителите също имат полза от изключителните права, предоставени на създателите, тъй като те стимулират създаването и развитието на културата и знанията, до които искат достъп.

Друго обстоятелство, което поставя под въпрос популярното разбиране за авторското право, е това че ролите на потребителите и творците не са взаимно изключващи се, а напротив – до голяма степен те се припокриват. Много творци също са потребители на материали, защитени с авторски права, и обратното. Технологичното развитие през последните две десетилетия допринесе за това размиване на границите между създателите и потребителите. Цифровите технологии значително улесняват както повторно използване на съществуващи произведения с творческа цел, така и разпространението на производните творби. Това развитие доведе до възникването на (донякъде безсмислената) категория „потребителско съдържание“ или “съдържание, генерирано от потребителите” и концепции като „prosumer“ (човек, който е едновременно създател и потребител).

Тези понятия, възникнали поради размиването на разграничението между потребителя и твореца, илюстрират необходимостта от въвеждане на изключение относно съдържанието, създадено от потребители, в авторскоправната рамката на ЕС, което ние подкрепяме. Но монетата има и по-интересна страна: създателите стават потребители. Макар творците винаги да са “усвоявали” произведенията на предходащите ги автори, цифровата революция ускорява и улеснява неимоверно този процес. Създателите имат онлайн достъп до цели библиотеки, а инструментите за манипулиране, включване и надграждане на съществуващи произведения стават все по-сложни. Това са вълнуващи времена да бъдеш творец, но тази нова действителност ще изправи новаторите пред ограниченията на творческата им свобода, наложени от законите за авторското право.

Технологичният университет на Куинсланд (QUT) наскоро публикува ново изследване, което разглежда „практиките за повторна употреба на австралийските творци“. Изследването заключва, че авторското право може също толкова лесно да действа като възпиращо средство за творчеството, колкото като стимул за него. Според резюмето на изследването:

“Проведени са интервюта с 29 австралийски създатели, включително режисьори на документално кино, писатели, музиканти и визуални артисти, целящи да установят как авторите използват съдържание повторно. Интервютата включват въпроси като например дали авторът е поискал разрешение (лиценз) за използване на защитено с авторски права съдържание; колко време и разходи е отнело получаването на такива разрешения; какви действия е предприел творецът в случай, че разрешението е отказано или се е оказало твърде скъпо за получаване.

За мнозинството от интервюираните търсенето на разрешение за повторно използване на защитено с авторски права съдържание – например като фрагменти от музика или видео във филми или дълги цитати в писмени произведения – е източник на голямо безпокойство и объркване. Процесът е описан като „невероятно стресиращ“, „ужасяващ“ и „пълен правен кошмар“.

Проблемите са свързани предимно със забавяне във времето и финансови разходи. Според творците документите, свързани с издаването на разрешение, често са дълги, сложни и не са стандартирани. Много от авторите са чакали месеци за отговор на молбата си, а някои от тях никога не са получили такъв. […]”

В повечето случаи в резултат от тези препятствия творците изостават и не завършват планираните си проекти, макар че малка част от тях все пак ги довършват, надявайки се нарушенията им да останат незабелязани.

Идеи биват отхвърлени още в зародиша си, защото изглеждат „твърде рискови“ или лицензирането би било „твърде скъпо“. Някои хора избягват цели области на творчество, като например създаването на колажи, музикални извадки или документални филми за музика или музиканти, защото всичко това е „прекалено трудно“.

От всичко това следва, че опитът за приспособяване на защитата на авторските права в отговор на промените, предизвикани от цифровата революция, не е в интерес на творците (а по-скоро е в интерес на големите притежатели на права като издатели, звукозаписни компании и филмови студия). За съжаление точно това се случва в Европа в момента:

Вместо да изследва как създателите могат да бъдат защитени без въвеждане на допълнителни ограничения за потребителите, настоящото предложение за реформа на авторското право изглежда основно загрижено за запазването на бизнес моделите на големите правоносители. Като се има предвид това, не е голяма изненада, че все повече и повече творци започват да изразяват несъгласието си с плановете на Европейската комисия.

Авторското право играе важна роля за творчеството и осигуряването на поминък за всички създатели, но както показва изследването на QUT, това не означава, че творците задължително биха били облагодетелствани от въвеждането на все по-строги правила по отношение на авторските права. Двадесет години след началото на цифровата революция е време да проведем сериозен разговор по тази тема.

 

Изображение: Jean Le Tavernier, Portrait of Jean Miélot, обществено достояние, източник: Wikimedia

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР