Новоприетата Директива за авторското право в ЦЕП навлезе в двугодишния период за транспониране и с първите стъпки по превеждането й в национален закон започнаха да се проявяват и множеството недомислици в нея.
Френската транспозиция
Най-нетърпелива да пожъне ефектите на новите регулации на цифровия единен пазар явно бе Франция, която успя скоропостижно да транспонира част от директивата във вътрешното си законодателство още през месец юли. Засега във френското право е въведена само разпоредбите на чл.15 от директивата, а именно – новото право на издателите на новини – чрез изменения в Кодекса за интелектуална собственост от 24 юли. Измененията влизат в сила на 24 октомври.
Редно е да се уточни, че въвеждането на новото сродно право на издателите на новини се обсъжда във Франция не от вчера, като предложението беше внесено в Сената още през септември миналата година и дебатите вървяха паралелно със завършването на текстовете на директивата.
Предстоят колективни преговори за фиксирането на лицензионните възнаграждения. Желанието в сектора е да се отчете не само броя показвания на дадена публикация, но и други фактори, като инвестициите на съответната медия в човешки ресурс и приноса й към политическата и обща осведоменост на публиката, което цели да промотира качествената журналистика.
Освен това чрез преговори следва да се установи и съотношението, в което следва да се разпределят плащанията между издатели и журналисти, както и организацията за колективно управление на права, която ще управлява постъпленията от лицензионните плащания от използване на снипети. Претендентите за това са Сдружението на композиторите и драматургичните автори (Société des auteurs et compositeurs dramatiques – SACD), Сдружението на авторите в мултимедията (SCAM), Сдружението на авторите, композиторите и музикалните редактори (Société des auteurs, compositeurs et éditeurs de musique – Sacem) и Френския център за използване на правото на възпроизвеждане (Centre français d’exploitation du droit de copie – CFC). Последният се занимава с управление на копията на литература и преса.
Междувременно обаче, за зла беда, основният “адресат” на част от новите разпоредби – Google, побърза да излезе с нарочно становище за това, че компанията не възнамерява да плаща на издателите на новини лицензионни възнаграждения да публикуване на снипети и ще модифицира продуктите си така, че да не използва обекти на новото право върху новинарските публикации, разписано в чл.15 от Директивата и чл.218 и следващи от френския Кодекс за интелектуална собственост.
Google е неморален, защото не иска да купи продукта ни
„Изявленията на Google по въпроса за обезщетението не са допустими. Политическата цел, преследвана от създаването на сродното право, и преводът му в закон са очевидни: да се даде възможност за справедливо разпределяне на произведената чрез съдържанието на прес-публикациите в полза на платформите стойност. От тази гледна точка предложението на Google не е приемливо“, каза Франк Ристер, Министърът на културата на Франция.
Ние в Цифрова република не разбрахме какво е “предложението” на Гугъл според изказването на френския културен министър. От правна гледна точка реакцията на интернет гиганта по-скоро би могла да се квалифицира като отказ на хипотетична оферта от страна на издателите на новини за сключване на договори за използване на техните публикации. Бедата е, че със създаването на новото сродно право по чл.15, ЕС образно казано обособява един нов продукт, който може да се продава, но няма как да накара адресатите на разпоредбата – доставчиците на услуги на информационното общество (не коментираме как така новото изключително право важи само за определени лица, а не съществува спрямо всички) – да си купят този “нов” продукт.
Има ли изненадани?
Изкушаваме се да кажем “Казахме ли ви?”, но едва ли в случая имаме основание да се гордеем с особена прозорливост. Подобно нерадостно развитие сполетя предходните два опита на национално ниво да се регулират плащания от търсачките и агрегаторите на новини към онлайн новинарите.
Бъдещето ще покаже дали предстои масово сключване на безплатни лицензи с Google, както се случи в Германия. Компанията вече любезно напомни на френските новинари за тази опция. И дали по-малките доставчици на онлайн услуги ще изнемогват предвид новите задължения и ще стават все по-малко конкурентноспособни?
Възможно е Google да оттегли някои услуги от европейския пазар, както се случи в Испания, или да ги модифицира драстично. Или някакви минимални плащания ще бъдат договорени между Google и големите издатели, за да се запази мира, както се случи например с YouTube? Впрочем последното бе абсолютно непрозрачно. В актуалния процес във Франция участват много различни играчи, включително се намесват и френските синдикати, което поне ни дава надежда отношенията между големите в издателския сектор, от една страна, и интернет гиганта, от друга, да се уредят по прозрачен начин.
Малка утеха за издателите на новини е, че от френската търсачка Qwant заявиха, че възнамеряват да си плащат. Директорът на Qwant Пиер Леандри очаква да постигне споразумение, подобно на това с немската организация за управление на този тип права – VG Media, съгласно което търсачката плаща 5% от генерираните от публиката приходи на онлайн медиите.
Какви са плановете за транспониране на останалите разпоредби
Френската транспозиция е планирана да се случи на части. Следващата стъпка е разписването в местното законодателство на разпоредбите на особено противоречивия чл.17 от Директивата (т.нар. Ъплоуд филтри). Това ще се случи с промени в Аудиовизуалния закон (Глава IV, чл. 23-28). Очаква се транспозицията да е почти буквална, като влезе в Съвета на министрите този ноември и в Парламента – през януари 2020 г.
Изненадващо, останалите разпоредби от новата авторскоправна директива ще бъдат разписани във френското право чрез подзаконови нормативни актове – наредби – в срок до 2021 г.
Изображение на Negative Space от Pexels, Free to Use Pexels License
