Прозрачност и лицемерие в разработването на политики, “базирани на доказателства”

28768267_10160074997120113_258750140_o

Източник: Communia

Участваме в “Седмицата на авторското право” – серия от действия и дискусии, подкрепящи ключови принципи, които би трябвало да ръководят авторскоправните политики. Всеки ден от тази седмица разнообразни групи разглеждат различни елементи от закона с цел да обсъдят актуалните теми и действията, които ще гарантират, че авторското право насърчава творчеството и иновациите.

Днешната тема за „Седмица на авторското право“ е „Прозрачност”: Независимо дали става въпрос за закони, международни споразумения или условия и стандарти за уебсайтове, политиката за авторските права трябва да се осъществява чрез процес на участие, демократичност и прозрачност.

Темата на публикацията ни за „Седмица на авторското право“ миналата година беше свързана с прозрачността и представителността във връзка с обществените допитвания, които стоят в основата на проекта на Европейската комисия за новата Директива за авторското право в единния цифров пазар. В публикацията заявихме, че „за нас е очевидно, че всяко законодателно предложение трябва да бъде разработено от надеждни и безпристрастни икономически и политически изследвания, основани на доказателства и факти”. Крайният резултат, отразен в проекта на Комисията обаче, ясно показа, че голяма част от обратната информация от страна на обществеността е била пренебрегната.

Една година по-късно ситуацията в ЕС остава непроменена.

Налице са множество проучвания и експертни коментари, които излагат обоснована аргументация, че въвеждането на новото право на издателите в пресата не само няма да успее да генерира приходи за бързо променящата се среда за публикуване на новини, но и ще навреди на обществения достъп до информация онлайн. Част от тези изследвания произхождат и от самия европейски законодател. През септември 2017 г. например Комисията по правни въпроси публикува доклад за потенциалното въздействие на членове 11 и 14-16 от предложената от Комисията директива. Изследването е проведено под надзора на Тематичния отдел за правата на гражданите и конституционните въпроси и е публикувано от него. Kакто беше отбелязано в публикацията ни в блога обаче, не става ясно кога (и дали) членовете на ЕП от комисията JURI са могли да се запознаят със съдържанието му преди гласуването по въпроса.

През декември 2017 г. евродепутатът Юлия Реда разкри съществуването на друго изследване, което оборва предложените предимства на правото на издателите в пресата. Проучването, проведено от Съвместния изследователски център на Европейската комисия (СИЦ), показва, че „вестниците всъщност печелят от платформитe, които събират новини от различни източници на едно място“. Заедно с изследването евродепутатът Реда също получи копия от комуникацията между дирекцията на Европейската комисия, която отговаря за предложената директива, и авторът на проучването на СИЦ. В нея са дадени и инструкции на СИЦ да се въздържат от публикуване на резултатите си до по-нататъшно известие, отново с очевидното намерение да бъдат задържани от членовете на ЕП, които по това време обсъждат темата в парламента.

В допълнение, задкулисните действия на Комисията се простират отвъд спорното право на издателите в пресата. Евродепутатът Реда сподели и непубликуван доклад от проучване, разглеждащо последиците от нарушаването на авторските права върху продажбите на творчески произведения. Договорът за това икономическо проучване е възложен от Комисията през 2014 г. за 360 000 евро, но след завършването му през 2015 г., той така и не е публикуван, а Реда успява да получи едва копие след няколко свои искания за достъп до информация.

Както писахме по-рано, когато излезе наяве съществуването на тайния доклад: „Бихме предположили, че констатациите от това проучване биха представлявали повлияли по градивен начин предложението на Комисията за директива относно авторското право в цифровия единен пазар … Вместо това Комисията продължи с първоначално заявения курс да въведе рестриктивни реформи в областта на авторското право, които сляпо се опитват да спрат нещо, което според проучване, поръчано от самата Комисия, не представлява проблем „.

Неглижирането на изследване, поискано от самата Комисията, но противоречащо на предпочитания от нея резултат, ясно разкрива непрекъснатото лицемерие на реториката, свързана с изготвянето на политики, основани на доказателства. Авторскоправните политики следва да се осъществяват чрез процес на участие, демократичност и прозрачност. А правителствените участници, които ръководят този процес, трябва да имат смелостта и достойнствота да споделят цялата необходима информация с всички заинтересовани страни и най-вече с обществеността.

 

Изображение: Man bekijkt een schilderij door een vergrootglas, Honoré Daumier, 1847; обществено достояние, източник: Rijksmuseum

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР