През последното десетилетие дигиталният живот на потребителите изглежда все по-слънчев благодарение на облаците. На повечето от нас не ни минава през ум да плащаме за поща за лични нужди или да си купуваме допълнителна памет за все по – нарастващия семеен фотоалбум; слушаме музика, подредена по предпочитания и обхващаща няколко десетилетия, информираме се, четем интересни анализи, съхраняваме лични архиви с документи, общуваме с хора по цял свят без да плащаме каквото и да било – освен за личните си устройства, от които достъпваме услугата и понякога за бърз интернет достъп. Дали всичко това си има, обаче, цена, макар и не изразена в пари? Какви са правата ни във връзка с тази услуга? Чия собственост е нашето потребителско съдържание? Отговор на всичко това и повече, ще се опитаме да дадем в поредицата ни „Облаци за потребители“.
Част I
За да обясним добре какво и как всъщност ползваме, когато сме потребители на облачна услуга, добре е дадем малко контекст за нейната същност. В думите „като услуга“ се съдържа и „силата“ на облака – те означават, че потребителят не купува съответното софтуерно приложение, памет или процесорна мощ, които са му необходими в даден момент, а ползва почти неизчерпаемите запаси на своя доставчик в зависимост от конкретните си нужди, които могат да се променят дори ежеминутно.
А какво все пак е облачна услуга?
Един много прост отговор би звучал така: това е компютърна мощност, памет, приложения за сигурност, операционна система, клиентски софтуерни приложения, които ползваме отдалечено, през защитена интернет връзка – и според нуждите си, които се може да се променят ежеминутно.
Тази гъвкавост се дължи предимно на виртуализацията – създаването на виртуални машини (компютри), които имитират наличието на физически такива: така един физически сървър може да бъде среда за успоредното и необезпокоявано изграждане и функциониране на няколко виртуални машини (ведно с процесорите, операционните системи и приложенията) едновременно, които да бъдат предназначени за съвсем различни клиенти или процеси. По тази причина данните на потребителите могат да бъдат фрагментирани физически на няколко места едновременно, които да се намират дори на различни континенти.
Основните видове облачни услуги според модела на предоставяне обхващат инфраструктура като услуга, платформа като услуга и софтуер като услуга. Първите две изискват висока техническа грамотност и значителни собствени ресурси от страна на крайния клиент, затова и не са подходящи за потребители. Много накратко първата представлява предоставянето „под наем“ на физически машини (така нареченият „гол метал“) в обезопасено и осигурено от към захранване, климатизация и широколентов интернет помещение. Втората надгражда над първата и включва и конфигуриране на виртуални машини върху физическите, снабдени с операционна система според нуждите на клиента. Контролът (но и рискът и отговорността) при първите 2 варианта са най-големи.
Често пъти клиент за такива услуги е доставчикът на облачна услуга като софтуер („SaaS„) (когато последния не предоставя всичко от край до край на потребителя, което правят най-големите доставчици). По тази начин крайната услуга – ползване на софтуерно приложение в облак – е на практика многопластова и се предоставя от няколко отделни облачни доставчика, последният от които е видим за клиента. Почти всичко, което ползваме като потребители в дигиталния свят, попада в обхвата на този трети модел – всички приложения за разговори в интернет, социални мрежи, безплатна поща. Нямаме свобода, нямаме контрол, но и нямаме особена отговорност, освен да прочетем внимателно документацията на доставчика – а това е нелека задача, предвид типичната за тези документи безкрайна мрежа от препратки и „вграждания“ на допълнителни документи чрез хиперлинкове, както и нейният обем. Тази услуга включва останалите модели на облака и ги надгражда с осигуряване и на клиентските приложения (софтуер, създаден от облачния доставчик или ), като възможностите за контрол и промяна от страна на потребителя обхващат най-много промяната на някои настройки.
Поради вида и типичните си клиенти облачните услуги за потребители са организирани в публичен облак: това означава, че физическата инфраструктура и евентуално разположените върху нея операционна среда и приложения са собственост на доставчика и същият задава еднакви или минимално различни условия на ползване, нива на качество, стандарти за сигурност и т.н. към всички свои клиенти.
Облачните услуги за потребители са типични услуги при общи условия, зададени от доставчика, което не могат да бъдат договаряни индивидуално – и това има значение
За да може „магията“ на облачната услуга да работи добре – т.е., същата да бъде бърза, гъвкава и достъпна, тя няма как да бъде (особено) индивидуална. Колкото по-малък е контролът или участието на клиента в услугата и колкото по-евтина е тя, толкова по-нищожен е шансът нещо в условията да бъде променено за нуждите на един конкретен клиент. При потребителските облачни услуги всички условия към крайния клиент се налагат от доставчика и именно по тази причина към тях се прилага в пълна степен защитата, предоставена от потребителското право на ЕС (което има някои отлики по държави, но в основни линии следва пакета директиви, защитаващи потребителите на европейско ниво).
„Безплатните“ облачни услуги
Често пъти предназначените за потребители услуги тип SaaS са „безплатни“, т.е., предоставят се без заплащане на парични средства. „It is free and always will be“ е добре познатото приканващо съобщение на входа на най-голямата и влиятелна социална мрежа в Европа и САЩ. Какво означава „свободно“ обаче? В случая – само и единствено това, че никой няма да ни поиска пари за посещението. Ние все пак плащаме на социалните мрежи с най-ценната за тях валута – нашите данни и така нареченото „потребителско съдържание“, което е в основата на феномена web 3.0. Данните ни са ценни, защото се монетаризират от платформите – брокери на таргетирана реклама в интернет, но и защото са идеалния материал, позволяващ на алгоритмите – машини на социалните мрежи, които се обучават по този начин да правят прогнози и да имитират човешки разказ/разговор. Обучаването на алгоритми/машини ще допринесе в голяма степен за милиардните приходи на своите собственици монополисти съвсем скоро.
Така че тази услуга не е безплатна и имаме право да изискваме (вкупом, всички ние, потребителите) информирано и активно нейното качество поне да не бъде по-лошо от това на платените. Тази постановка се подсилва от няколко тенденции в съвременното право на ЕС, отразени в наскоро приети или предстоящи за прилагане актове: включително GDPR, директивите, очертаващи полето на потребителска защита и Насоките на EК от 22.7.2019 за тълкуването и прилагането на Директива 93/12/EО за неравноправните клаузи в потребителски договори, рамката, очертаващи задълженията на доставчиците на цифрови услуги по отношение на информационната сигурност и новата Директива 2019/770 за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги. Що се отнася до авторското право върху каченото от нас, потребителите, съдържание – за оригиналните ни изказвания, забавните ни или художествени фотографии и интересните видеа: най-често според условията на доставчика ние даваме всички права за копиране и разпространение на нашия облачен доставчик срещу „безплатната“ услуга, която ни се предоставя. Тези уговорки се съдържат в сложната документация, създадена от самия облачен доставчик, която често пъти е на разположение на потребителите чрез лабиринт от табове и препратки, способни да откажат и най-заклетия буквояд сред феновете на социалните мрежи. Ако встъпвате в договор за облачни услуги в качеството ви на търговско дружество или професионалист със сериозно портфолио, бих ви посъветвала да изчетете и осмислите всичко, до последния анекс за трансфер на данни, за да имате добра представа какво ще ви струва преминаването в облак. За обикновения потребител обаче това е непосилна задача. Все пак важно е да се знае, че пребиваващите в ЕС потребители имаме неотменими права, включително да изискваме прилагането на определено ниво стандарти, каквото и да пише в документацията на „облака“.
Следващата статия от поредицата цели да направи преглед на задължителния минимум защита, на който може да разчита потребител на облачна услуга в ЕС, както и някои особености на договорните отношения с доставчиците.
Очаквайте скоро част 2.
Изображение: PEXELS License. Free to use, no attribution required.
