Можем ли да нарушим авторски права с вмъкване на видео от YouTube?

black-close-up-colors-545334

Един от най-разпространените начини да задържим вниманието на читателите на един блог е чрез мултимедия. Рискуваме ли обаче да нарушим авторски права, ако искаме да направим една статия на правна тематика поне малко по-интересна с клипче на котето Спарта? Винаги ли щом включваме чуждо съдържание на сайта си без разрешение на автора извършваме нарушение?

Докато използването на снимки и илюстрации предполага тяхното сваляне, копиране и качване на страницата – действия, които представляват нарушение на правата на автора, ако са направени без негово разрешение, то поставянето на хипервръзка към YouTube видео или неговото вмъкване (“embedding”) в повечето случаи е напълно правомерно.

Тази разлика в двата вида изпoлзване на авторско съдържание се дължи на самата същност на вмъкването на видео. Ембедването, или вмъкването, в дадена страница става чрез специален HTML код, който включва хиперлинк към видеото и позволява визуализирането на съдържанието от линка директно от YouTube. Това означава две неща – на първо място, нямаме копиране и съответно възпроизвеждане на вече каченото видео (Flava Works, Inc v. Gunter) и второ, за да отговорим на въпроса дали едно вмъкване е правомерно или не, можем да използваме наличната съдебна практика относно хиперактивните връзки към авторско съдържание.

Преди да преминем към разглеждането на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и възможните хипотези на правомерно и неправомерно вмъкване на видео, следва да изясним какви права се отстъпват при качването на един клип в YouTube. Според точка 8.1 от Общите условия на платформата, при публикуване на съдържание авторът предоставя на YouTube неизключителна лицензия с покритие за целия свят и без насрещно възнаграждение за използването. По-голям интерес обаче представлява подточка B, според която такава неизключителна лицензия се предоставя и на всеки ползвател на YouTube, за да може той или тя “да използва, възпроизвежда, разпространява, изготвя производни произведения от, изобразява и представя това Съдържание”. Това означава, че ако решите да качите видео на невероятното си караоке изпълнение от миналата седмица и YouTube потребител реши да го включи в компилация “Най-ужасните караоке певци в цял свят”, за съжаление няма как да го обвините, че нарушава авторските ви права.

Въпреки учредяването на неизключителните лицензии в полза на YouTube и неговите потребители, авторите все пак запазват своето изключителното право да разгласяват публично произведението си. Именно това право стои в основата на хипотезите, в които вмъкването на YouTube клип или поставянето на линк към него може да представлява нарушение на авторски права.

Представлява ли вмъкнатото видео публично разгласяване?

Понятието “публично разгласяване” по смисъла на член 3 от Директива 2001/29/ЕО и според практиката на СЕС (C-607/11, С-306/05) обединява два кумулативни елемента: акт на разгласяване и публичност. Предоставянето на достъп до защитено произведение чрез вмъкването му в сайт, различен от този, на който то е било първоначално публикувано, безспорно представлява акт на разгласяване. Още повече този достъп се предоставя до неограничен брой потенциални потребители, тъй като според практиката на Съда е без значение дали възможността за достъп е реално използвана или не. Това означава, че от фактическа гледна точка с вмъкването на видео от YouTube на друг сайт е налице акт на публично разгласяване.

В практиката си обаче Съдът е въвел едно допълнително условие, според което авторите могат да забраняват само такова публично разгласяване на техните произведения, което достига до нова публика, макар и по същия технологичен начин (С-306/05, С-607/11). Това означава, че за да имаме налице нарушение, е необходимо да е осъществено разгласяване, което е достигнало до публика, различна от тази, до която произведението е било първоначално адресирано. Свободното публикуване в YouTube обаче по характера си също е публично и предоставя достъп до неограничен брой лица, така че препубликуването на видеото в друг общодостъпен сайт няма как да достигне до нови адресати. С други думи, ако някой вмъкне вашето караоке изпълнение в блога си като илюстрация към статия “Защо ходенето по караоке барове вреди сериозно на здравето”, отново няма какво да направите, или поне от авторскоправна гледна точка. Това е част от рисковете, които поемате с качването в YouTube.

В такъв смисъл е и решението на СЕС относно поставянето на линк към авторско съдържание, според който „член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето на уебсайт на активни интернет-връзки към свободно достъпни на друг уебсайт произведения не представлява акт на публично разгласяване съгласно тази разпоредба“ (C-466/12)

Не всяко видео, публикувано в YouTube, обаче е публично. При качването на съдържание на платформата, авторът има възможността да ограничи достъпа до него като го направи видимо или само за определени хора, които имат изрична покана (“private video”), или за такива, които имат линк към видеото (“unlisted video”). В тези хипотези авторът взима активни мерки да ограничи броя на лицата, които имат достъп до каченото от него съдържание, и ако някой вмъкне видеото или постави линк към него на друг общодостъпен сайт, то ще бъдем в хипотезата на достигане до нова публика. При липса на предварително разрешение от автора, неговите права ще бъдат нарушени и вмъкналият видеото ще носи отговорност за вреди.

Ами ако видеото е качено без разрешение на автора?

Разгледаните досега хипотези предполагат видеото да е качено директно от автора или с негово съгласие. Ще носим ли отговорност обаче, ако с вмъкване на клип на нашия сайт ние разпространяваме видео, което е качено без съгласието на носителя на авторското право? Би ли било разумно да се очаква от потребителите да проверяват кой е действителният автор на съдържанието, което те споделят? Според СЕС в някои хипотези – да. Разграничителната линия в този случай е дали разгласяването е направено с цел печалба, или не.

В решението по дело C-160/15, Съдът подчертава, че с оглед особеното значение на интернет за свободата на информация и с оглед трудността частни лица да проверяват дали произведенията, които искат да споделят, са обект на закрила, ако поставянето на линк към съдържание, свободно достъпно на друг сайт, не цели получаването на печалба, няма да е налице нарушение. Съдът изхожда от положението, че е нормално това лице да не знае или да не може да знае, че произведението е публикувано в интернет без разрешение на носителя на авторското право. Нарушение обаче ще имаме, ако бъде установено, че лицето е знаело, че осигурява достъп до незаконно публикувано произведение (например е предупредено за това от автора).

Противоположна е позицията на СЕС в случаите, в които поставянето на хипервръзката (или съответно вмъкването на видеото) е извършено с цел печалба. В този случай се очаква от лицето да направи нужните проверки, за да се увери, че съответното произведение не е незаконно публикувано. Затова Съдът ще презумира, че поставянето е извършено при пълно осъзнаване на това, че посоченото произведение е обект на закрила и евентуално липсва разрешение за публикуване в интернет от носителя на авторското право.

Заключение:

В общия случай, ако искате да вмъкнете свободно достъпно видео от YouTube към ваша статия или блог, няма да нарушите правата на автора. Ако не реализирате печалба от уебсайта си, то от вас не се очаква да полагате допълнителни усилия да установите дали този, който е качил видеото, е неговият действителен автор. Ако обаче печелите от реклама, продажби или друга търговска дейност, от вас се очаква да имате активно поведение и да се убедите, че видеата, които вмъквате на страниците си, са законно публикувани от носителя на авторското право.

Photo by Fancycrave.com from Pexels

Related Posts

Leave a comment