Реформата на авторското право – член 11:
Основни положения
Целта на предложената директива е хармонизирането на законите за авторското право в цифровия единен пазар на ЕС. В нея не е предвидено разглеждането на въпросите относно отговорността на интернет компаниите за нарушения, тъй като те попадат в обхвата на Директивата за електронната търговия. Въпреки това в обяснителния меморандум на предложението изрично е пояснено, че директивата има за цел „да засили позицията на носителите на права в преговорите“. Това положение води до дълбоки противоречия, които са в разрез с принципите за правна сигурност, свобода на изразяване и достъп до култура. Предложеният член 11 би създал ново съседно право за откъси от новини, което би имало продължителност от 20 години.
Какво е предложеното решение?
Предложението в член 11 е за ново „допълнително право“ за издателите на пресата. То би ограничило правото да се цитира каквото и да е повече освен кратки откъси (с неопределена дължина) на новини, публикувани през последните 20 години и потенциално ще скрие връзките, които съдържат откъси от статии или (недефинирано) „търговско“ използване на поредицата от думи, обхванати от новото право.
Защо се предлага допълнителното право на чл. 11?
Основните линии на аргументация са две:
- Агрегаторите на новини и социалните медии печелят несправедливо на гърба на вестниците: според издателите е несправедливо агрегаторите на новини (като например Google News) да изграждат услуги, които разчитат на тяхното съдържание. Тази позиция обаче се основава на предположението, че хората четат само откъсите в Google News и социалните медии без всъщност да кликват върху линковете към сайта на издателите.
Не е ясно дали този „проблем“ на практика наистина представлява проблем. Когато Германия приложи своя законодателен експеримент за допълнителни авторски права (или „данък за връзка“), Google News отказа да плати. Поради значението на Google за привличане на трафик към новинарски сайтове, издателите се съгласиха да не изискват плащане от гиганта. Последвалото намаляване на трафика към сайтовете на издателите (което се случи при сходни обстоятелства и в Испания) опровергава идеята, че хората не кликват върху връзките в новинарските агрегатори и социалните медии.
- Незаконни копия на онлайн новини: издателите твърдят, че е трудно да докажат, че имат права върху цялото съдържание на своите уебсайтове и следователно трудно могат да се позовават на правата си в съда.
Друго възможно решение:
Презумпцията, че даден издател има всички права върху материала при онлайн публикуването му, е разумна и трябва да бъде предвидена от закона, за да се избегне описаният по-горе проблем.
Плюсове и минуси:
Плюсове: Само по себе си предложението носи малко предимства за издателите, както показва опитът в Германия и Испания. Всяка мярка, която би направила по-трудно проследяването на линковете или цитирането от новините (включително и 20-годишни „новини“) също изглежда неинтуитивно, тъй като сайтовете за новини съществуват именно защото издателите искат новините им да бъдат прочетени. Минуси: 1. Издателите, особено малките, очевидно губят трафик и приходите. 2. Германският модел (както е предложен от Комисията) подкопава конкуренцията в полза на Google. 3. Свързването към новинарски сайтове ще стане значително по-трудно. Изключението за „нетърговска употреба“ е сложно за прилагане на практика, тъй като връзките често се споделят в социални медии, които са с търговска цел. Това се потвърждава от заглавието на Глава II от Директивата, което описва частните качвания като „определени употреби на онлайн съдържание от онлайн услуги“, показвайки, че използването на съдържанието е търговско. 4. Прочетено във връзка с член 13, предложението сериозно подкопава правната сигурност, свободата на изразяване и причинява непропорционални вреди на по-малките европейски интернет компании. |
Какво може да се направи?
Това е предложение на Европейската комисия. За да стане закон, то трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и държавите членки на ЕС в Съвета. Можете изразите своята опозиция на сайта savethelink.eu.
Реформата на авторското право – член 13:
Основни положения
Целта на предложената директива е хармонизирането на законите за авторското право в цифровия единен пазар на ЕС. В нея не е предвидено разглеждането на въпросите относно отговорността на интернет компаниите за нарушения, тъй като те попадат в обхвата на Директивата за електронната търговия. Въпреки това в обяснителния меморандум на предложението изрично е пояснено, че директивата има за цел „да засили позицията на носителите на права в преговорите“, включително чрез повторно тълкуване (но не и чрез изменение) на правилата за отговорност за един недостатъчно ясно дефиниран набор от интернет компании. Това положение води до дълбоки противоречия, които са в разрез с принципите за правна сигурност, свобода на изразяване и достъп до култура.
Член 13 / съображение 38
Член 13 и съответните съображения (по-специално съображение 38) имат за цел да регулират едновременно няколко различни въпроса, но правят това по един незадоволителен и неясен начин. Предвидено е тези мерки да обхващат почти всички интернет доставчици, съхраняващи съдържание за своите потребители – от малки уеб хостинг услуги до глобалните платформи.
Какво се опитва да промени член 13? Притежателите на права се оплакват от така наречената „стойностна разлика“, при която най-големите платформи имат възможността да генерират несъразмерно голяма „стойност“ от съдържанието, защитено с авторски права. Създаването на правна несигурност, както е потвърдено неколкократно в обяснителния меморандум на директивата, е предвидено като начин за балансиране на позициите в преговорите между платформите и носителите на права, давайки повече сила на последните.
Какво е предложеното решение?
– Преосмисляне на термина „предоставяне“: почти всеки доставчик на онлайн платформи ще се счита за „предоставящ“ съдържание, качено от потребителите, и следователно ще носи пряка отговорност за всяко нарушение на авторски права. Това положение би създало огромна правна несигурност, стимулираща заличаването и на правно съдържание под страх от отговорност и застрашаваща свободата на изразяване. Новата уредба освен това би навредила сериозно на по-малките доставчици, които биха пострадали непропорционално от правната несигурност и необходимите разходи за въвеждането на технически мерки като филтрирането.
– Разширяване на понятието „активен хостинг“: съображение 38 цели да предефинира и сериозно да разшири концепцията за „активен“ доставчик на хостинг услуги, т.е. доставчик, чиято дейност би му дала конструктивни познания за качването на незаконно или неоторизирано съдържание. Резултатът от тази промяна би бил сериозно ограничаване на вече дългогодишно утвърдената и необходима защита от отговорност и ще обхване широк спектър от платформи (Dropbox, SoundCloud, IMDb, eBay или WordPress). Всички те биха станали пряко отговорни за това, че не са предприели необходимите мерки за спиране на нарушенията на други (т. нар. „вторична отговорност“ на доставчиците на интернет услуги).
– Прилагане на защитни мерки („филтри за съдържание“):
Предложението обяснява, че превантивните действия могат да бъдат използвани като начин за „сътрудничество“ с носителите на права. Предложените мерки са моделирани въз основа на съществуващите практики на Google и Facebook за „разпознаване на съдържание“ – на практика мониторинг и филтриране на качванията. С други думи, инсталирайки филтри за качваното съдържание, доставчиците ще могат да се защитят от правната несигурност, която директивата създава. Предложението има за цел да заобиколи Хартата на основните права на ЕС като само предлага без изрично да налага филтриране на съдържанието в интернет.
Плюсове и минуси
Плюсове: Несъмнено предложението би променило непредсказуемо баланса на силите по време на преговорите между онлайн хостинг услугите и носителите на права, което е и обусловената в обяснителния меморандум цел. Минуси:1. Предложението подлага на повторно тълкуване ключови и успешни принципи на правото на ЕС по отношение на отговорността на доставчиците на услуги. Това подкопава цифровия единен пазар, което противоречи на правното основание на директивата. 2. Предложеното решение (филтриране на съдържание) е скъпо и правното му основание – недостатъчно обосновано. Затова и Съдът на Европейския съюз (СЕС) вече е постановил, че то не може да бъде наложено с разпореждане. 3. Предложението е далеч по-широко, отколкото изглежда. Изразът „произведения или други обекти“ би изисквал въвеждането на текстови филтри (включително за „новини“ по член 11), филтри за изображения (включително за изображения на „новини“, защитени от член 11), аудио филтри, аудиовизуални филтри, движения и т.н. 4. Големите платформи вече са инвестирали сериозно в филтрите на съдържание. Малките европейски интернет компании ще трябва или да закупят множество филтриращи услуги, или, от по-слабата преговорна позиция, да договорят множество лицензионни такси с множество групи носители на права. 5. Целта на предложението е да се променят преговорните позиции на всички носители на авторски права и на всички интернет компании. Въздействието, което един такъв универсален подход би оказало върху различните доставчици на услуги и различните носители на права, е напълно непредсказуемо. |
Подобни филтри могат осезаемо да повлияят върху свободата на изразяване и на информация, като примери за това може да намерите тук, тук и тук. Тези филтри не работят добре като често изтриват законно съдържание и остават качено неразрешеното. Освен това филтрите имат различни нива на ефективност в зависимост от различни видове съдържание (текст, музика, видео, аудио и др.), което означава, че никога няма да е ясно за доставчиците какво националният съд ще определя като „достатъчна“ мярка по отношение на всеки конкретен вид съдържание.