Миналата седмица Европейската комисия стартира срещу България процедура за липсата на информация по транспонирането на Директива (ЕС) 2016/2102 относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор.
Директивата е приета през 2016 година и държавите-членки имаха срок от 21 месеца, в който да транспонират изискванията на Директивата в националното си законодателство.
Според Плана за действие на Министерски съвет за 2018 г., текстовете трябваше да бъде въведени в националното законодателство с проект на ЗИД на Закона за електронното управление и проект на ПМС за изменение идопълнение на Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги.
В контекста на Директива (ЕС) 2016/2102, достъпността се разбира като принципи и техники, които да се съблюдават при проектирането, създаването, поддържането и актуализирането на уебсайтове и мобилни приложения, за да може те да станат по-достъпни за потребителите, и по-специално за хората с увреждания.
Директива определя правилата, с които се изисква държавите членки да гарантират, че уебсайтовете, независимо от устройството, използвано за достъп, и мобилните приложения на организациите от обществения сектор отговарят на изискванията за достъпност, заложени в нея. Тя не се прилага спрямо уебсайтове и мобилни приложения на обществените доставчици за телевизионно и радиоразпръскване и на НПО, които не предоставят услуги, които са от съществено значение за обществеността, или услуги, които задоволяват конкретно потребностите на хора с увреждания или са предназначени за тях.
Директивата е плод на ангажимента на ЕС и държавите – членки към Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, приета на 13 декември 2006 г. да осигурят подходящи мерки, гарантиращи на хората с увреждания достъп на равни начала с всички останали до, наред с другото, информационни и комуникационни технологии и системи, минимални стандарти и насоки за достъпност на улесненията и услугите, които са отворени или предоставени на обществеността. В Конвенцията на ООН се посочва още, че дизайнът на продуктите, заобикалящата среда, програмите и услугите следва да позволяват използването им от всички хора във възможно най-голяма степен, без да се налага адаптиране или специализиран дизайн. Този „универсален дизайн“ не следва да изключва наличието на спомагателни уреди и пособия за определени групи хора с увреждания, когато това е необходимо. Съгласно Конвенцията на ООН в понятието „хора с увреждания“ се включват лица с трайни физически, психически, интелектуални и сетивни увреждания, които, наред с други пречки, могат да възпрепятстват тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите хора.
Снимка - Berlaymont building, European Comission, - Flickr; CC BY 2.0
