Както знаем, авторските и сродните права са изключителни права в полза на, в общия случай, създателя на едно произведение, които възникват автоматично и в пълния си обем със създаването на произведението, траят определен срок, след изтичането на който произведението става обществено достояние, и са частично прехвърляеми. Също така знаем, че авторските права не са неограничени.
Механизмът, който служи за установяване на баланс между интересите на правоносителите и обществения интерес, са тъй наречените изключения и ограничения на авторското право.
Според правната теория е налице разлика в значението на понятията “изключения” и “ограничения”. Ограниченията (limitations) се обуславят от обекта на авторското право (напр. ежедневните новини или различните факти, които имат характер на обикновена прес-информация; официални текстове със законодателен, административен или правен характер и на официалните преводи на такива текстове и т.н), като определят конкретни обекти, които остават извън авторскоправна защита. От друга страна изключенията (exceptions) представляват изваждането на определени употреби на каквото и да е произведение извън контрола на правоносителя. Такива са например цитат, свободно използване на защитени творби за образователни цели и т.н.[1]
За целите на тази серия от препоръки ще използваме термините като взаимнозаменими или ще използваме само “изключения”.
Достъп до знание и култура по време на холера
Ролята и ценността на изключенията от авторското право могат да изглеждат твърде абстрактни понятия или “глезотия” на гражданските организации за защита на цифровите права. Тяхната важност, обаче, става особено видима в днешните времена на здравна криза и наложителна социална изолация.
Налага се много жизненоважни за обществото дейности, като например образованието, да се изнесат в онлайн среда. В последната седмица Министерство на образованието активно провеждаше срещи с различни организации, насърчаващи онлайн образованието или предоставящи различни услуги по дистанционно обучение. За подобни организации въпросът при какви условия могат да използват обекти на авторско право (литература, научни статии, илюстрации и други произведения на визуалното изкуство, филми и пр.) в учебните си материали, особено в трансграничен контекст, е ключов за функционирането им. Изправени през принудителна цифровизация, много учебни заведения ще установят, че не е съвсем ясно какви материали и при какви условия имат или нямат право да представят на учениците си онлайн.
Същото важи и за цифровизацията на културно наследство и достъпът до култура. След отмяната на множество културни събития, редица театри, концертни зали и музеи направиха представленията и изложбите си достъпни онлайн. Въпреки най-добрите намерения и обществената подкрепа и ентусиазъм, тези благородни жестове е възможно да предполагат формални нарушения на авторски и сродни права. Принципната неяснота и недостатъчна информираност по отношение на правата на културните институции по отношение на цифровизацията и споделяне на култура дистанционно е и причината редица български библиотеки и музеи изобщо да не смеят да цифровизират произведения с неизтекли или неясни авторски права.
И не на последно място, особено важен в случая е достъпът до научни публикации. Свободата на научното знание е отдавнашен и сложен проблем. В изтеклата седмица по инициатива на организацията Free Read.org редица издателства на научна литература, сред които Elsevier, Oxford University Press, Taylor & Francis, освободиха достъпа на научната общност до всички публикации, касаещи COVID-19. Тези мерки са похвални, но представляват ad hoc решения, които не спомагат за цялостно изясняване на баланса между правото на интелектуална собственост и обществения интерес.
В условията на извънредно положение и социална изолация днес е по-ясно от всякога, че имаме нужда от системно решение за правната уредба на условията за свободнен достъп до наука, култура и образование! За съжаление считаме, че дори течащата европейска реформа не предлага удовлетворително такова системно решение.
Изключенията като механизъм за балансиране на авторското право и свободата на информацията
Защо хармонизацията и пълноценното транспониране на изключенията са толкова важни? Изключенията са основният механизъм за примиряване на противоположните интереси на правоносителите, от една страна, и обществеността, от друга. Изключението от авторското право е арената, на която се прави преценката къде свършва правото на собственост на автора/правоносителя за сметка на основните комуникационни права на гражданите.
Нещо повече, както разбираме от скорошната практика на Съда на Европейския съюз (дело Pelham C-467/17; дело Spiegel Online C-516/17; и дело Funke Medien C-469/17), изключенията са и единственият механизъм за балансиране интересите на правоносителите, от една страна, и публиката, от друга, при конфликта между права на интелектуална собственост и правото на изразяване, свободата на информация и свободата на пресата.[2] Затова е от критично значение границите на авторското право да са предвидими и лесно определяеми.
Хармонизиране на изключенията в ЕС
Изключенията бяха поставени в центъра на скорошната авторскоправна реформа. Причината за това е, че последният акт на европейско законодателство, провеждащ хоризонтална хармонизация в областта на авторското право и сродните права преди актуалната Директива (ЕС) 2019/790 е Директивата относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, приета в далечната 2001 г., известна още като InfoSoc директива. InfoSoc хармонизира правомощията на автори и други правоносители, но пропуска да установи еднакви граници на упражняването им, като предвижда един пожелателен списък от двадесетина незадължителни изключения, които държавите-членки имат опция да транспонират в националното си законодателство. Резултатът от това законодателно решение е не само, че понастоящем на местно ниво действат различни изключения, но и че тези изключения са транспонирани в различен обем – често те са частично въведени и са ограничени с допълнителни изисквания, които не фигурират в директивата. Това води до много съществени различия в правоприлагането в различните държави-членки и съответно, правна несигурност за операторите на единния пазар.
Затова една от основните заявени цели на новата Директива (ЕС) 2019/790 беше да хармонизира правната уредба в тази й част, като въведе задължителни изключения на ниво ЕС. Дали тази цел бе постигната – по-скоро не. Подходът към разписването на новите, уж задължителни, изключенията на авторското право в Директива (ЕС) 2019/790 беше плах и ограничен. Резултатът е, меко казано, компромисен.
За съжаление основната част от новите изключения и ограничения, въведени с Директивата (ЕС) 2019/790, могат да бъдат отменени или ограничени по договорен път или по волята на правоносителя, което до голяма степен обезмисля целия механизъм.
Така “задължителното” образователно изключение по чл.5 от Директивата е обусловено от наличието на подходящи лицензионни споразумения; прилагането на изключение за използване на творби извън търговско обращение от библиотеки и музеи зависи от съществуването на субекти, които са в състояние да лицензират съответните творби (чл.8-11 от Директивата); действието на TDM изключението зависи от поведението на правоносителите (чл.4 от Директивата). Трудно е да приемем, че Европейският законодател е имал концептуална яснота какво прави с тази уредба и е действал в интерес на правната сигурност.
Въпреки това, от ЦИФРОВА РЕПУБЛИКА вярваме, че в хода на транспозицията част от потенциалните вредни последствия от недомислената регулация могат да се ограничат, като ще разгледаме всяко едно от изключенията поотделно в рамките на тази серия препоръки.
Да транспонираме наред!
Актуалната кампания по транспониране на Директивата (ЕС) 2019/790 е също така чудесен повод за България да актуализира транспозицията на опционалните изключения от 2001 г., така, че да постигне максимална близост с оригиналните разпоредби на InfoSoc.
Това включва, на първо място, изключения, които изобщо не са били транспонирани в България. Пример за тази необходимост са изключенията за пародия и за “случайно включване”, на които ще посветим отделна публикация в рамките на тази серия препоръки. Понастоящем новата Директива предвижда задължително изключение за пародия в рамките на механизма на чл.17 (отговорност на онлайн последника за потребителско съдържание). Разбира се, би било разумно и полезно, и силно желателно с оглед целите по хармонизация на европейското законодателство и правната сигурност, както и с оглед еднакво третиране на гражданските права в различни ситуации, да уредим пародийното изключение по принцип, а не само в полза на социалните мрежи и YouTube.
На следващо място, това включва премахване на някои неоправдани и твърде ограничаващи допълнителни рестрикции, наложени при транспозицията на някои от изключенията на InfoSoc на национално ниво. Като цяло България е пример за добро транспониране на изключенията от директивата от 2001 г., но има разпоредби, които могат да се подобрят и сега е добър момент това да се случи. Пример за рестрикции, които е добре да отпаднат, е изискването възпроизвеждането на произведения от институциите за културно наследство с цел съхраняване да е разрешено само за публикувани произведения. Друг пример е изключението за възпроизвеждане на публично изложена архитектура и скулптура – т.нар. свободата на панорамата, да е свободно само когато се извършва с нетърговска цел (изискване, което не съществува в текста на чл.5, ал.3, б. “з” от InfoSoc). Интерпретацията на българския съд за това какво е търговска цел е толкова широка, че на практика прави изключението напълно неизползваемо.
Що се отнася до интерпретацията на Съда на Европейския съюз за това каква е свободата на държавите-членки да променят обема на опционалните изключения съгласно InfoSoc, то Съдът многократно е заявявал, че изключенията в националното законодателство не бива да надхвърлят установеното в клаузата-модел на директивата. Очевидно, обаче, е и че националният законодател не може произволно да ограничава зададения от директивата обем на изключенията (дело Padawan C‑467/08; дело Painer C‑145/10; дело ACI Adam C‑435/12; дело Reprobel C‑572/13). Общия подход на държавите-членки при използването на незадължителните изключения в InfoSoc като препоръчителни клаузи – образци, които могат да бъдат както разширени, така и ограничени по обхват без ограничения, не винаги съответства на духа и целите на InfoSoc директивата в частност и европейското законодателство по принцип.
На следващо място, СЕС е постановявал нееднократно, че когато някои основни права са в конфликт, при транспониране на дадена директива държавите членки трябва да следят за тълкуване на същата, което да позволява да се осигури справедлив баланс между приложимите основни права, защитени от правния ред на Съюза. При въвеждане на мерките за транспониране на тази директива органите и юрисдикциите на държавите членки са длъжни не само да тълкуват националното си право по начин, който да съответства на посочената директива, но и да не допускат да се основават на тълкуване на същата, което би влязло в конфликт с посочените основни права или с другите общи принципи на правото на Съюза като принципа на пропорционалност (дело Promusicae, C‑275/06).
В заключение, как и в какъв обем изключенията от авторското право ще бъдат транспонирани в българското законодателство е от съществено значение за постигане на по-справедлив баланс между интересите на правоносителите, от една страна и легитимните обществени цели, насочени към достъп до знание, изкуство и информация, включително за целите на образованието, изследователската дейност и културния обмен.
[1] Exceptions and limitations to copyright, European Audiovisual Observatory, Strasbourg, 2017
[2] The Road Not Taken – the CJEU Sheds Light on the Role of Fundamental Rights in the European Copyright Framework – a Case Note on thePelham, Spiegel Online and Funke Medien Decisions
