В тази статия продължаваме с анализа на новите изключения за извличане на информация от текст и данни (text and data mining или TDM), като ще се съсредоточим върху разпоредбата на Член 3 от Директива 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар (ДАПЦЕП).
Това е първото (и единственото в първоначалното предложение на Комисията за Директива) изключение за TDM. То е въведено само в полза на научноизследователски организации и институции за културно наследство, при това единствено за целите на научни изследвания. Разпоредбата изисква държавите-членки да въведат в своите национални законодателства задължително изключение от авторското право и сродните му права (включително sui generis правата върху бази данни) за целите на анализа на данни.
Адресати
Изключението е насочено към изследователски организации, както и организации за културно наследство като библиотеки, музеи и архиви, с цел да подпомага работата им в областта на големите данни и изкуствения интелект (AI). Научноизследователска организация според ДАПЦЕП (дефиниция в чл.2 и съображение 12) означава университет, включително неговите библиотеки, научноизследователски институт или друг субект, чиято основна цел е да извършва научни изследвания или да провежда образователни дейности, включващи извършването на научни изследвания. Съображение 12 залага широка интерпретация на определението – примерно изброявайки и болници, които провеждат научни изследвания.
Според Съображение 14, сред бенефициентите следва да са и свързаните с тези институции лица. Анализаторите тълкуват това пояснение в смисъл, че от изключението съгласно Член 3 могат да се възползват и членовете, персоналът, филиалите и посетителите на описаните организации.
1. Предимно публично финансирани организации
Изискването организациите, които влизат в обхвата на правата по Член 3, да са публично финансирани не е изрично, но при систематичен преглед на всички изисквания към тях, се установява доста свит обхват на бенефициерите.
На първо място, за да се възползва от Член 3, научноизледователската организация трябва да е или 1) с нестопанска цел, 2) или да реинвестира всички печалби в своите научни изследвания, или 3) да работи в рамките на призната от държава членка мисия в обществен интерес.
Като допълнително кумулативно условие, организации, върху които търговски предприятия упражняват решаващо влияние, са изрично изключени от обхвата на чл.3. Логиката зад това законодателно решение е обяснена в Съображение 12 – предполага се, че когато търговски субект упражнява контрол върху изследователска организация поради структурни причини, като например в качеството му на акционер или член, това “може да доведе до преференциален достъп до резултатите от научните изследвания”.Логиката на законодателя в случая убягва на автора на тази статия. Тя предполага, че резултатите от дейността на публично контролирани организации също следва да са публични/ публично достъпни. Това е постулат в основата на редица движения, промотиращи свободния достъп, и е много интуитивнен, но за съжаление в конкретния случай не кореспондира с правната уредба, заложена в ДАПЦЕП. Факт е, че политиките на много финансиращи организации, в това число в рамките на програмите и проектите на Европейския съюз, изискват от научноизследователските субекти да публикуват изходни материали и резултати от изследванията си под отворени лицензи или при други условия, осигуряващи свободен достъп.
Това, обаче, изобщо не се отчита от европейския законодател в рамките на авторскоправната реформа. Първо, Директивата не предвижда възможност научно-изследователските организации да споделят базата на изследванията си за целите на научния преглед и повторно използване от други научни организации. В този смисъл е, считам, неотносимо кой контролира научноизследователската дейност. На второ място, като поредната фрапатна демонстрация на липса на систематична последователност на това законодатeлство с оглед други уредби и практики на ниво ЕС, се явяват разсъжденията в Съображение 15, с които пред държавите-членки се открива незадължителна възможност да се месят в политиките на финансиращите организации по научно-изследователски проекти, като определят по законодателен ред допълнителни изисквания и дори назначават допълнителни институционални посредници в процеса по съхраняване и евентуална повторна употреба на изходни материали. Споменатата тук порочна възможност за допълнително раздробяване на уредбата на TDM на европейско ниво ще бъде подробно разгледана по-нататък в настоящата статия.
В този смисъл, ДАПЦЕП ограничава не само нечестния “преференциален” достъп, а какъвто и да е достъп до изходни или нормализирани данни. От тази гледна точка разграничаването на изследователските организации според вида на финансиране е не особено разбираемо.
Не на последно място, тази концепция се сблъсква с разсъжденията в Съображение 11.
2. Публично-частни партньорства (ПЧП)
За щастие, в случая законодателят отчита необходимостта и от частно финансиране, а и друг тип подпомагане на научната дейност, с оглед което в Съображение 11 приема, че “научноизследователските организации също следва да се ползват от такова изключение, когато техните научноизследователски дейности се извършват в рамката на публично-частни партньорства. Въпреки че научноизследователските организации и институциите за културното наследство следва да продължат да се възползват от това изключение, те следва също да могат да разчитат на своите частни партньори за извършване на извличане на информация от текст и данни, включително чрез използване на техните технологични инструменти.”
За съжаление разпредбата е крайно неясна. Би следвало тя да се отнася за публично-частните партньорства в най-широк смисъл. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, вариантите на ПЧП са разнообразни: съвместни изследователски програми, технологични и изследователски центрове (с публично-частно финансиране или други форми на частно участие); обществени поръчки в сферата на иновациите и т.н.. ПЧП в научните изследвания и иновациите надхвърлят дотърговските изследвания и могат да включват съвместни предприятия в технологичната сфера (OECD, 2004, 2012). Към ПЧП би следвало да спадат и проектните консорциуми – основната форма на сътрудничество между класически научно-изследователски организации (напр. университети) и частни играчи в рамките на финансирани от Европейската комисия иновативни проекти, например по Хоризонт 2020.
Обекти
Член 3 предвижда провеждане на TDM върху обекти на авторското право, но също така и на сродни права – това включва и новия Член 15 от ДАПЦЕП. Обектите включват и неоригинални бази данни. За разлика от Член 4, Член 3 не прерпраща изрично към Софтуерната директива, но не ни е известно това да е умишлено или обосновано изключване на част от потенциалните обекти на TDM в случая на Член 3. Според някои анализатори, се касае по-скоро за пропуск на текста.
1. Правомерен достъп
Научноизследователските организации и институциите за културното наследство, включително свързаните с тях лица, попадат в обхвата на изключението за извличане на информация от текст и данни единствено по отношение на съдържание, до което имат правомерен достъп.
Съгласно Съображение 14 от ДАПЦЕП, правомерният достъп следва да се разбира като обхващащ достъпа до съдържание въз основа на политика за свободен достъп или чрез договорни споразумения между правоносители и научноизследователски организации или институции за културно наследство, като например абонаменти, или чрез други законни средства. Например в случаите на абонаменти, сключени от научноизследователски организации или институции за културно наследство, за лицата, свързани с тях и за които се отнасят тези абонаменти, следва да се счита, че имат правомерен достъп (научни работници, посетители на библиотека и т.н.).За момента, според проучванията в рамките на проекта FutureTDM, финансиран от Eвропейската комисия, вариантите за достъп до масивите от данни на издателите на научна литература за целите на TDM са следните
· общи условия: издателят прилага общи условия за използване на съдържанието му, независимо дали достъпът е ограничен само на оторизирани потребители или не, като в общите условия изрично са разрешени дейностите по TDM. Когато съдържанието се публикува под лиценз за отворен достъп, такива дейности са разрешени при прилагане на евентуалните условия на конкретния лиценз;
· групов лиценз: TDM потребителят може да бъде част от институция, компания или друго образувание, което е сключило споразумение с един или повече издатели, съгласно коeто дейностите по TDM са разрешени, докато общата политика от издателя не ги разрешава;
· индивидуален лиценз: индивидуален потребител следва да поиска разрешение за използване на съдържанието за целите на TDM или да сключи индивидуално споразумение, което позволява подобни дейности.
В така изброените случаи, новият Член 3 решава проблема в ситуацията, в която абонаментът покрива физическия достъп, но издателят изисква допълнително плащане или покриването на други допълнителни условия от потребителя за целите на TDM.
Извън хипотезата на “затворените” масиви от данни, законният достъп обхваща и достъпа до съдържание, което е свободно достъпно онлайн.
Разрешени действия
Важно е да се уточни, че разпоредбата на Член 3 не покрива всички авторски правомощия. За това кои от тях могат да бъдат засегнати в процеса по TDM можете да прочетете тук. Това, което изключението покрива е (1) възпроизвеждане (казано по-просто – копиране) и (2) извличане и повторно използване на части от бази данни.
Според анализатори действията по „възпроизвеждане” обхващат както цифровизиране на аналогови материали, така и копията, които се правят при нормализиране на данните преди извличане или създаването на производни набори от данни (datasets), технологии като Оптично разпознаване на символи (Optical Character Recognition – OCR) или Преобразуване на речта в текст (speech to text) . В този смисъл се приема, че се обхващат и действия, формално квалифицирани като преработка, доколкото те са част от процеса на TDM.
Изключението НЕ включва действия по комуникация, което, както стана дума в предходната ни публикация, е проблем от гледна точка на все по-значимото изискване към научните проекти за възпроизводимост на резултатите. За момента за целите на споделянето на изходни материали могат да се използват три хипотези: (1) Материалите не са обект на авторско право или права върху базите данни; (2) Използване на изключението за цитат съгласно InfoSoc Директивата. В българския закон цитатът е уреден в чл.24, ал.1, т.2, съгласно който свободно е използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта. (3) Използване на изключението за илюстриране за научни цели, за което ще стане дума по-нататък.
На следващо място, важен момент по отношение обема на това изключение е изричната забрана за ограничаването му по договорен път или с технически средства. Член 7 от ДАПЦЕП ще бъде подробно обсъден в последваща статия, а препоръките ни за имплементиране на защитата на TDM от непропорционално прилагане на средства за техническа защита са разработени по-надолу в настоящия пост.
ПРЕПОРЪКИ
В ЦИФРОВА РЕПУБЛИКА вярваме, че националният законодател има поле за действие при имплементирането на изключението на Член 3, така че да осигури безпрепятственото му използване.
1. Преодоляване на технически средства за защита
Сблъсъкът на едно авторскоправно изключение със законовата закрила на т.нар. технически средства за защита (Technological Protection Measures (TPM) или още Digital Rights Management) се осъществява, когато законът разрешава да достъпите едно съдържание, но TPM Ви пречат да го направите. В този сблъсък може да се каже, че TPM е победител, тъй като наличната уредба съгласно InfoSoc директивата от 2001 г. приоритизира спазването на тези технически мерки над законния достъп до “пазеното” съдържание. В частност, нашият закон изрично забранява премахването, повредата, унищожаването или разстройването на технически средства за защита без съгласието на носителя на авторското право, дори когато те препятстват упражняването на насрещни права, уредени в изключение. Единственият път за преодоляване на TPM е ползвателят да помоли правоносителя да му осигури достъп в оправдана от целта степен. Този режим, освен че не е ясно доколко е ефективен, има своите допълнителни ограничения. Първо, режимът не се прилага за всички, а само за някои изключения. Второ, не се прилага в случаите, когато произведения или други обекти на закрила са станали по договорен път достъпни за неограничен брой лица по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.
Не ни е известно в България да са водени дела, свързани с прилагането на тази разпоредба. Опитът и проучванията на европейско ниво показват, че съществуващият в националните закони механизъм, позволяващ преодоляване на TPM, е неясен, непрозрачен и там, където исканията за осигуряване на достъп са тествани, напр. Великобритания, решаването на въпроса е отнело месеци.
Това е доста тревожно, особено в контекста на скорошната съдебна практика на Съда на ЕС, според която изключенията и ограниченията на авторското право, така, както са имплементирани от държавите-членки и техните съдилища, са единственият механизъм за балансиране на насрещни права, каквито са авторското право, от една страна, и свободата на информацията, свободата на пресата и пр. фундаментални права, заложени в Хартата на ЕС и ЕКПЧ, от друга.
В този смисъл, липсата на ефективен механизъм за преодоляване на техническите средства означава възможност за едностранно ограничаване от страна на частни субекти на този единствен инструмент на ниво ЕС за упражняване на основни човешки права.
Освен тези по-принципни съображения, следва да се има предвид и че предприемането на TDM предполага значителни финансови и времеви инвестиции в научни изследвания, които не бива да бъдат неоснователно предотвратявани поради прекалено дългото време за реакция, когато достъпът е блокиран от TPM
В своето Съображение 7 ДАПЦЕП остава на позицията, че закрилата на техническите мерки съгласно InfoSoc директивата следва да се запази, и че правоносителите следва да продължат да имат свободата да избират подходящите средства за даване на възможност на бенефициерите на изключенията и ограниченията, предвидени в настоящата директива да се възползват от тях. Все пак ДАПЦЕП отваря вратичка за институционална намеса, като признава, че ако “липсват доброволни мерки, държавите членки следва да предприемат подходящи мерки в съответствие с (…) Директива 2001/29/ЕО, включително когато произведенията и други обекти са предоставени на разположение на обществеността посредством услуги по заявка.”
В този смисъл, считаме за необходимо в нормативен акт да бъде разписана прозрачен механизъм за бързо реагиране по силата на Член 6, параграф 4 от InfoSoc директивата. Някои европейски държави, като например Португалия, са предвидили възможност при липса на реакция от страна на правоносителя, потребителят да има право сам да премахне и разстрои TPM. Това решение изглежда ефикасно в краткосрочен план, но в по-широк план не изглежда добро нито за правоносителя, нито за потребителя, като създава несигурност и за двете страни.
Препоръката ни е националният законодател да определи срок – максимум 72 часа, в който да бъде възстановяван законен достъп до материали, блокиран от технически средства за защита. Това се отнася в особено голяма степен за съдържание, което се достъпва по силата на платен достъп, напр. абонамент. Съответно в случай, че правоносителят не осигури законен достъп в определения срок, да се прилагат подходящи финансови санкции, като се има предвид инвестицията, направена от изследователската организация в закупуване/лицензиране на съдържание, както и в предприемането на TDM.
2. Обхващане на публично-частни партньорства и консорциуми
Текстът на Съображение 11 оставя впечатлението, че целта на новата регулация е университетите да провеждат дейностите по TDM, докато частните компании в рамките на публично-частно партньорство им предоставят технологичните си инструменти. Това не отговаря на реалните отношения. В действителност, именно частните “експерти” организират и провеждат mining-a, поддържат хранилища от данни и управляват тези данни – все дейности, които изискват огромни парични вложения и тясна експертиза.
Добър пример в тази насока е българската софтуерна компания Онтотекст, която е ангажирана и с научноизследователска дейност, свързана със семантично представяне на знания (KR), компютърна лингвистика (CL/NLP), хибридни модели за управление на знания (КМ), семантичен уеб (Web 3.0). Онтотекст e частна компания, но като лидер в сферата си, участва като основен експерт в областта на семантичните технологии в десетки публично финансирани научно-изследователски проекти, свързани с редица обществено значими теми, като например така актуалната в последно време дезинформация.Cчитаме за добра идея при транспонирането на Член 3 публично-частните партньорства, включително – дейностите в рамките на консорциумите, да бъдат изрично включени в обхвата на националните разпоредби, разписващи изключението. Формулировката трябва да се обмисли добре, предвид липсата на правосубектност на ПЧП. Нека имаме предвид, че при определяне на приложимото национално право по консорциумните споразумения, роля играе и това къде е най-благоприятната за конкретната дейност уредба. Възможно е този фактор да повлияе и на избора на научно-изследователска институция като партньор в проектен консорциум.
3. Обхващане на преработката и комуникацията на резултати от TDM
Член 3 касаe възпроизвеждането и извличането на откъси от обекти на авторско право и сродни права, но не споменават как се уреждат преработката и комуникацията.
3.1. Преработка
Както стана дума по-горе, формални действия по преработка на текста и данните са неразделна част от TDM и е редно да се обхващат от изключението. Считаме за целесъобразно това да се включи изрично в българския закон. Преработката не е хармонизирана с InfoSoc директивата и това се отразява печално и на хармонизацията (или по-точно липсата й) на още един аспект при прилагането на изключенията в европейски мащаб.
Единият вариант е при националната транспозиция преработката да се добави изрично сред разрешените действия, стига да е за целите на TDM като част от технологичния процес.
Австрийският федерален закон за авторското право и сродните права съдържа разпоредба, която би могла да послужи за вдъхновение на нашия законодател за едно систематично уреждане на преработката в рамките на изключенията и ограниченията на авторското право. Съгласно Раздел 57, съкращения, допълнения и други промени в самото произведение, в заглавието му или в името на автора са допустими в рамките на свободното използване по Раздел 21 (който урежда изключенията, предимно по InfoSoc), стига да не се изкривяват значението и същността на използваното произведение.
3.2. Комуникация
Според Съображение 15, “използването за целите на научни изследвания, различни от извличане на информация от текст и данни, като например научен партньорски преглед и съвместни изследвания, следва да продължи да бъде обхванато, когато е приложимо, от изключението или ограничението, предвидено в член 5, параграф 3, буква а) от Директива 2001/29/ЕО.” Това изключение у нас е уредено в чл.24, ал.1, т.3 от ЗАПСП и разрешава използването на части от публикувани произведения или на неголям брой произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване; такова използване е допустимо само за научни и образователни цели при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно.
За съжаление това изключение е доста ограничено и се радва на противоречива практика от страна на Съда на ЕС. Това, което националният законодател би могъл да направи, за да улесни възпроизводимостта на резултатите от научни изследвания, е да премахне всички допълнителни ограничения на “научното” изключение, въведени с транспонирането на InfoSoc директивата и да го разшири до обема, предвиден в нея.
3. Подходящо ниво на сигурност. Доверен орган
Съгласно параграф 2 на Член 3 от ДАПЦЕП, копия на произведения или други обекти, направени в съответствие с параграф 1, се съхраняват при подходящо ниво на сигурност и могат да бъдат запазени за целите на научните изследвания, включително за потвърждаване на резултатите от научните изследвания.
В допълнение, Съображение 15 разяснява, че “научноизследователските организации и институциите за културното наследство биха могли в определени случаи – например за последваща проверка на резултатите от научни изследвания, да имат потребност да запазят копията, направени по силата на изключението, за целите на извършването на извличане на информация от текст и данни. В такива случаи копията следва да се съхраняват в защитена среда. Държавите членки следва да бъдат свободни да вземат решение, на национално равнище и след обсъждане със съответните заинтересовани страни, относно допълнителни конкретни условия за задържане на копията, включително способността да се назначават доверени органи за целите на съхраняването на такива копия.”
В тази връзка, в първия консултационен документ, публикуван относно предстоящата транспозиция на ДАПЦЕП, Министерство на културата задава следните въпроси:
· Как разбирате понятието „подходящо ниво на сигурност“ в чл. 3, параграф 2 от Директивата?
· Необходимо ли е според Вас законът да съдържа конкретни условия за съхраняването на копията?
· Съществува ли в България доверен орган, който да бъде натоварен със съхраняването на копията?
Считаме за много важно въпроси, свързани с комплексен проблем, какъвто е киберсигурността, да не се регулират и по-точно “дорегулират” и допълват от материята на авторското право. Технологията text and data mining има минимален досег с авторскоправни проблеми и предстоящата уредба на този неин аспект ни най-малко не оправдава цялостно “институционализиране” на процесите по извличане на информация от текст и данни по принцип, а не само в аспектите, които касаят потенциален контакт с някои правомощия на правоносителите в сферата на интелектуалната собственост.
Смятаме, че по-нататъшно законодателното прецизиране на термина „подходящо ниво на сигурност“ не е необходимо. Опитът, включително в сферата на закрилата на личните данни, показва, че подобни понятия е добре да позволяват възможно най-гъвкава интерпретация според конкретния случай.
Когато обмисляме възможността за въвеждане на законови условия за съхраняване на данни в онлайн среда е важно да имаме предвид на първо място съществуващите други секторни уредби и на второ място – заварените практики при финансиране на научноизследователски проекти, които много често се организират на наднационално ниво. Така например:
· Обикновено в рамките на научно-изследователски проекти самата финансираща организация има заложени изисквания как да се съхраняват акумулираните данни. Основен финансиращ орган на европейско ниво е Европейската комисия. На национално ниво примери за такива организации са Deutsche Forschungsgemeinschaft, UKRI.
· Често един от резултатите (т.нар. deliverables) при големи проекти, финансирани от ЕК, е т.нар. План за управление на данни (Data Management Plan), който се оценява при оценяването на проекта и отразява спецификите на конкретния проект. В рамките на програмата Хоризонт 2020 Комисията финансира, освен всичко друго, и съхранението на данни, като къде ще се съхраняват данните зависи от многобройни специфични за проекта фактори, вариращи от технически инфраструктурни изисквания, до въпроси, свързани с достъпа до данните и планираното им или очаквано повторно използване.
· Вероятно самите изследователи и научноизследователски организации са в най-добрата позиция да преценят кои мерки са подходящи при съхраняване на данни, както са правили и до момента. В частност, европейските библиотеки боравят с годишен бюджет от над 2 милиарда евро за попълване на своите колекции, съответно съхранението им и извличането от тях. При това положение е логично да се ползват от доверието на законодателя по отношение на качеството на съхранението.
Освен тези практически съображения, следва да се вземе предвид и че:
· Евентуална допълнителна регулация на национално ниво би довела до фрагментиране на уредбата на изключението на ниво ЕС, което води до точно обратния ефект на целената хармонизация в контекста на единен цифров пазар.
· Ограничения от подобно естество по това изключение могат да се сблъскат със свободното използване под други изключения, като например библиотечните изключения съгласно InfoSoc директивата.
· Не всички материали в използваните масиви от данни биха били обект на авторско или сродно право. Отново, няма валидно оправдание технически мерки за сигурност на масиви от данни да се регулират на общо основание от авторскоправна регулация.
Особено притеснителна е перспективата да се определи доверен орган, който да за съхраняване на копията в процеса на TDM.
От гледна точка на самата Директива, следва да се има предвид, че “идеята” за определяне на институционален посредник за съхраняване на материали на национално ниво не е част от нормите на ДАПЦЕП. Тя се прокрадва в съображение, което има обяснителна функция, в последния момент, и не е изследвана в рамките на оценка за въздействие.
От практическа гледна точка, възлагането на съхранението на материалите, върху които се работи, на трето лице поставя редица допълнителни въпроси, като например:
· това означава ли, че копия ще бъдат съхранявани изключително при този “доверен орган” (като например нормализирани данни ще бъдат трити от сървърите на съответната научна организация)?
· как ще бъде организирано TDM от библиотеките, архивите и други организации, които обработват ресурси, които се намират у тях – в техни колекции, включително лицензирани?
· довереният орган ще съхранява само информацията, която представлява обект на авторско право и сродни права, или цялата изходна информация и най-вече как ще се прави разграничение между двете в огромните масиви от данни?
· следва да се има предвид, че извличането не е еднократен акт. То изисква значителни инвестиции в събирането на материали, нормализирането им, писането на алгоритми, самото извличане на информация и повторната й употреба. Стандартната практика на научноизследователските организации включва преразглеждане на данните, преоценка и преработка във времето. Как при тези условия данните ще се “местят” между хранилищата, администрирани от различни субекти, не е ясно.
Не на последно място, особено актуален е злободневният въпрос как ще се подсигури сигурността на масивите от данни под юрисдикцията на държавен орган?
Безкрайни са примерите за недостатъчния капацитет – технологичен, експертен и пр. – на администрацията, особено когато се касае за въпроси от сферата на високите технологии и киберсигурността. Уви, много са и примерите за държавни органи, които изостават в технологично и експертно отношение от субектите, които контролират. И най-вече – съхранението на огромни масиви от данни е изключително скъпо упражнение. То е неразделна част от целия процес по text and data mining и отделянето му и аутсорсването му на администрацията е безкрайно нецелесъобразно. Назначаването на институционален “пазител” на междинната продукция на икономиката на данните би било огромна грешка, ангажираща безсмислен ресурс както на държавата, така и на самите изследователски организации.
4. Гарантиране сигурността и целостта на мрежите и базите данни
На последно място, параграф 3 на Член 3 постановява, че “правоносителите имат право да прилагат мерки за гарантиране на сигурността и целостта на мрежите и базите данни, където се хостват произведенията или другите обекти. Тези мерки не надхвърлят необходимото за постигането на посочената по-горе цел.”
В тази връзка, в първия консултационен документ, публикуван относно предстоящата транспозиция на ДАПЦЕП, Министерство на културата задава въпросите:
· Нужно ли е да се конкретизират в закона мерките по чл. 3, параграф 3 за гарантиране сигурността и целостта на мрежите и базите данни, в които се съдържат произведенията, от които се извлича информацията?
· Какви конкретни мерки предлагате да се включат?
На първо място по този въпрос е добре да се уточни, че редица големи доставчици на данни, като например издателства на научна литература, поддържат политики с които налагат определени условия за “безопасно” използване на масивите си от данни от извличащите организации, което е напълно разбираемо. Вероятно разпоредбата на параграф 3 е реверанс към тези участници на пазара. Струва ни се, че възможността авторът или правоносителят да налага на научната организация правила за съхранение на информация трудно ще се приложи, когато TDM се прави върху съдържание в Интернет/ Open Web.
По отношение въпроса за конкретни мерки, бихме предложили технологично неутрален подход. Както и по предходните въпроси, считаме, че трябва да се избягват всякакви допълнителни разпоредби и ограничения, които са в състояние да фрагментират уредбата на TDM в ЕС.
На последно място, важно е нормата на параграф 3 да не се превърне във вратичка за едностранно ограничаване на дейностите на TDM от стана на правоносителите отвъд Opt-out опцията, съдържаща се в Член 4 и приложимите в нейния случай конкретни изисквания.
Изключението по Член 4 ще бъде разгледано в следващата ни публикация.