След успешното преборване на записите от сватби и караокета, да се готви … терористичното съдържание.
Едно от основните законодателни предложения, включени в стратегията на Европейската комисия за цифровия единен пазар, което все още не е прието, но се намира на края на маршрута на законодателното влакче и очакваме развитие по него всеки момент, е предложението за Регламент за предотвратяване на разпространението на терористично съдържание онлайн.
Докато чакаме окончателен текст, полезно е да си припомним мотивацията и логиката зад поредното готвено от ЕС парче законодателство, въвеждащо регулация върху още един аспект на онлайн комуникацията между потребителите и с непредвидими последици за комуникационните граждански права в контекста на свободата на изразяване и достъп на информация.
Какво налага твърда ръка при регулирането на терористичното съдържание онлайн?
През последните години страхът на широката общественост от терористични атаки оказва значителен натиск върху политиците. Терористичните мрежи започнаха активно за използват интернет за разпространение на пропаганда и набиране на последователи. Европейската комисия отговори на тази тенденция с предложение за ново законодателство за борба с терористично съдържание. Процесът бе иницииран през 2017 г. и днес е към своя край. През есента на миналата година под егидата на старата Европейска комисия стартираха триалозите по предложението за регламент.
Терористичното съдържание е само част от по-широкия проблем с незаконното съдържание онлайн, което включва и сексуална експлоатация на деца, незаконни търговски практики, нарушения на интелектуалната собственост, реч на омразата. Разбира се, поне според нас, не може да се сложи знак на равенство между обществената опасност на тези различни форми на незаконно съдържание, но факт е, че се наблюдава стабилна обща тенденция за засилване на регулационните мерки в интернет по повод всяка една от тях.
ЕС признава, че заплахата от незаконно съдържание е смекчена от успешни инициативи като ръководения от индустрията Кодекс за поведение за противодействие на незаконната реч на омраза онлайн и Глобалния алианс WEePROTECT за прекратяване на сексуалното насилие над деца онлайн, но приема, че е необходимо да се създаде законодателна рамка за междугранично сътрудничество между националните регулаторни органи за премахване на незаконно съдържание.
През септември 2017 г. Комисията стартира процеса по регулиране на голяма част от формите на незаконно съдържание със своето Съобщение (communication), даващо насоки и принципи за предотвратяване, разкриване и премахване на незаконно съдържание онлайн, включително омраза, насилие и терористична пропаганда.
Междувременно, правилата за дейността на онлайн доставчиците се променят активно. Въпреки множеството критики, че агресивни “one-size-fits-all” регулации могат да имат непредвидими последици, подготовката на предстоящия Акт за цифровите услуги (Digital Services Act), който следва да замени в момента действащата Директива за електронната търговия, и вероятно и нейните основни принципи, които в момента гарантират неутралността на онлайн платформите, е приоритет в Работната програма на Европейската комисия за 2020 г., анонсирана тази седмица.
История на проекто-регламента
През март 2018 г. Комисията прие Препоръка, включваща набор от необвързващи оперативни мерки, които трябва да бъдат предприети от онлайн доставчиците и държавите-членки за справяне с незаконното съдържание онлайн. Въз основа на принципа, че „това, което е незаконно офлайн, е незаконно онлайн“, тя определя незаконното съдържание като всяка информация, която не е в съответствие със законодателството на ЕС или държавите-членки. В частност, Препоръката изброява набор от мерки, насочени към намаляване на разпространението на онлайн терористична пропаганда, по-специално забрана за хостинг на терористична пропаганда и задължението за отстраняването й в рамките на един час след маркирането й като такава от органите на реда и Европол.
След последващата обществена консултация, Комисията излезе с проект за Регламент, предвиждащ следните основни мерки:
- Дефиниция на терористичното съдържание като материал, който подбужда насърчава или пропагандира извършването на терористични престъпления (offences), насърчава дейността на терористична група или предоставя инструкции и техники за извършване на терористични престъпления;
- Едночасовото правило: Комисията предложи законово обвързващ едночасов срок за премахване на съдържанието от страна на онлайн доставчиците след заповед за премахване, издадена от (неопределени) компетентни национални органи;
- Компетентните органи могат да изберат да отправят препоръки за потенциални нарушения на условията на използване на съответните доставчици, свързани с тероризма.
- Задължение за необходима грижа – (неопределени) проактивни мерки от страна на доставчика, които могат да доведат до задължение за общ мониторинг.
Последваха критики на законодателното решение, предложено от Комисията, заради твърде широкия обхват на задължените субекти (доставчици на услуги за онлайн хостинг), твърде широко формулирания предмет (информация, която се използва за “подбуждане към и възхваляване на извършването на терористични престъпления, като се насърчава съучастието и се предоставят указания за извършване на терористични престъпления, както и се популяризира участието в терористични групи”) и обичайните притеснения за засягане свободата на словото по повод на:
- обстоятелството, че предложението (отново) съдържа проактивни мерки, водещи до филтриране на съдържание;
- другите мерки (като сигнали) са толкова широко формулирани, че могат бъдат използвани за цензура на съдържание, което не е незаконно, но е достатъчно противоречиво, за да бъде премахнато;
- предложената формулировка може да засегне както новини, така и хранилища на съдържание, използвани за целите на документиране, напр. на престъпления срещу човечеството.
В Европейския парламент водещата комисия по досието беше LIBE (Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи). Освен това ангажирани бяха IMCO (Вътрешен пазар и защита на потребителите), където докладчик в сянка беше българската евродепутатка Ева Майдел, и CULT (Култура и образование), където докладчик в сянка беше Светослав Малинов.
През декември 2018 г. трима независими експерти от Съвета на ООН по правата на човека изразиха загриженост относно предложението на Комисията. През февруари 2019 г. Парламентът поиска становище от Агенцията на ЕС за основните права (FRA) относно ключовите последици на предложението върху основните права. FRA препоръча дефиницията на “терористично съдържание” да бъде променена, тъй като последната разширява параметрите на Директивата за борба с тероризма (2017/541) и е възможно да наруши свободата на изразяване и достъп до информация. Агенцията препоръча и предложението да защити по-добре журналистическата, академичната и художествената изява. Според FRA предложението не гарантира в какъвто и да било вид участие на съдебната система. FRA също така предлага да се избегне непропорционално въздействие върху свободата на стопанска инициатива и да се установят допълнителни предпазни мерки за трансграничните заповеди за премахване чрез включване в процедурата на административни/съдебни органи на приемащата държава-членка.
Един от основните въпроси при разискването и гласуването на проектодоклада в LIBE през април 2019 г. беше съответствието на предложението със съществуващото законодателство относно електронната търговия и аудиовизуалните медийни услуги. Според финалната версия на Парламента, доставчиците на услуги могат да бъдат изправени пред санкция до 4% от световния си оборот, ако системно и упорито не спазват законодателството относно терористичното съдържание. Няма задължение за наблюдение или филтриране на съдържанието, въпреки че доставчиците на услуги имат задължението да изтеглят незаконното съдържание в рамките на един час.
Предвид възможен риск от разпространение чрез техните платформи, доставчиците също могат да бъдат задължени да предприемат проактивни мерки за по-добра защита на своите платформи и техните потребители от терористични злоупотреби.
Гаранции за потребителските права
Към настоящия момент основните комуникационни граждански права са гарантирани по следния начин: На първо място проектът съдържа уточнение, че задълженията на доставчиците за полагане на грижа не следва да представляват общо задължение за контрол. На следващо място, при полагане на въпросната грижа, доставчиците на хостинг услуги следва да действат по старателен, пропорционален и недискриминационен начин по отношение на съдържанието, което съхраняват, по-специално когато прилагат своите условия за ползване, за да се избегне премахването на съдържание, което не е терористично съдържание. Премахването или блокирането на достъпа трябва да се извършва при съблюдаване на свободата на изразяване на мнение и свободата на информация (Съображение 12).
Текстът на проекто-регламента, предложените изменения и компромиси и становищата на компетентните комисии в Европейския парламент можете да видите тук.
Какви са настроенията към настоящия момент
Доколкото ни е известно, в рамките на продължаващите триалози, позициите на европейските институции са следните:
- Парламентът се придържа към позицията си от текста на проекто-регламента да бъдат премахнати филтрите за качване и държи да се гарантира защита на съдържанието от журналистическо и образователно естество. Според Парламента компетентният орган, оправомощен да издава заповеди за премахване, трябва да остане съдебен или независим административен орган. Заповедите за премахване в трансгранични случаи трябва да следват обичайната процедура за съдебно сътрудничество.
- Съветът на ЕС, напротив, държи държавите-членки да могат да определят на кои органи следва да се възложи издаването на заповеди за премахване (съд или полиция). Съветът също така настоява за запазването на механизма на сигналите.
- Европейската комисия предлага филтрите за качване съгласно Член 6 да бъдат заменени с „филтри за повторно качване“, за да се противодейства на разпространението на вече идентифицирано терористично съдържание (e.g. копията на видеоклипа в Крайстчърч). Комисията също така подчертава необходимостта от 1) ефективно и бързо премахване на терористичното съдържание, като се спази едночасовият срок, в който компаниите ще реагират на заповед за премахване и от 2) механизъм за пряко сътрудничество с компаниите в трансгранични случаи.
За по-задълбочено разбиране на проблемните моменти около проекто-регламента, можете да гледате детайлния анализ на Анна Мазгал от Уикимедия по-долу. В следващ материал ще публикуваме и анализ на обхвата на задължените лица (доставчици на онлайн хостинг услуги) по проекта за регламент и разбивка на техните задължения.
Image by Gundula Vogel from Pixabay
