В момента Европейският съюз дефинира нови стандарти за лични карти. След предварително споразумение между Европейския парламент и Съвета може би скоро всички граждани на ЕС ще имат по два пръстови отпечатъка, запаметени върху документите си за самоличност. Но само ако Комисията по граждански права одобри текста на 7 март.

Проблемът

Днес в Европейския съюз, държавите от Европейската икономическа зона, Швейцария и западните Балкани пътуваме свободно и безпроблемно само с лична карта. Това е едно от големите постижения на последните десетилетия европейска интеграция. Но това води и до съществуването на над сто валидни различни формата на този тип документи. В някои страни личните карти са със значително по-дълъг срок на валидност и паралелно съществуват “стари” и “нови”, в други имат различни размери, а в трети – алтернативни подредби. Това значително затруднява системите за идентификация и пропуск и следователно поне частична стандартизация е уместна.

Откъде идва “биометричения ентусиазъм”?

След като Европейската комисия предложи Регламент относно повишаване на сигурността на личните карти през април месец 2018 година, преди две седмици Европейският парламент и Съветът постигнаха споразумение как точно да изглежда реформата. В първоначалното предложение на Европейската комисия нямаше предвидено задължение да се записват пръстови отпечатъци. В становище на отговорната комисия в Европейския парламент, тази по граждански права, тази мярка също беше оставане като “опционална”, но не задължителна за страните членки. В сега договорения текст обаче тя фигурира, включена поради огромния натиск на правителствата на страните членки в Съвета. Този натиск срещу другите две институции идва предимно от министерствата на вътрешните работи.

Щом не може у дома, да обвиним Брюксел!

Интересното в случая е, че знаем за поне три държави, които преди години бяха решили да не записват пръстови отпечатъци върху лични карти, а сега подкрепят и дори изискват такава мярка на ниво ЕС. Германия, Австрия и България в момента нямат такова изискване. И в трите страни преди време имаше дебат, обществен или поне на ниво министерства, дали такава мярка е нужна и пропорционална. И трите страни бяха стигнали, независимо една от друга, до извода, че не е. Въпреки това сега и трите подкрепят такъв ход. Отговорът как това е възможно се крие в работните групи на Съвета в Брюксел. Там отговорни за досието са представителите на МВР. А тези министерства не успяха да убедят обществеността от нуждата от пръстови отпечатъци върху лични карти. Затова сега се опитват да го прокарат с всички сили в Брюксел, за да могат после да сочат ЕС за виновник и да получат това, което винаги са искали.

Необходимостта и пропорционалността не са доказани

Пръстовите отпечатъци и профилните снимки са “биометрични данни”. Те са не просто “лични”, но и “чувствителни данни”, което им дава дори по-голяма защита в Европейското законодателство. Тяхното използване и записване трябва да е доказано нужно. В случая обаче има сериозни съмнения дали това е така. Има немалко експертни мнения, че потенциалът за кражба на самоличност е в пъти по-висок при личните карти, отколкото при паспорти, дори само заради ежедневното им използване от многократно повече граждани. От друга страна идентификацията, с други думи – установяването дали човекът, носещ документа, е и негов собственик, може да се установи с голяма прецизност и само с биометрична снимка.

Това са аргументи, изтъквани от експерти в областта и граждански организации. Но същите тези аргументи се споделят и от Eвропейския надзорен орган за личните данни и от Агенцията за фундаментални права на ЕС, които също се изказват против задължителните пръстови отпечатъци върху личните карти.

За по-скоро неубедителната ефективност на мярката говори и фактът, че само десет от 28 членки на ЕС са я въвели на национално ниво. Дори и оценката на самата Европейска комисия не е положителна.

И въпреки това…

И въпреки това мярката беше прокарана в текста поради настойчивостта на МВР-та на няколко държави – членки. На 7 март комисията по граждански въпроси на Европейския парламент трябва да я одобри. Цифрова република, заедно с нашия австрийски партньор epicenter.works, изпращаме писмо на всички депутати в тази комисия с аргументи против мярката. Каним всички съмишленици да сторят същото.