На 10 октомври 2018 г. в новата конферентна зала в Ректората на СУ се проведе Конференция на тема „Дезинформация и фалшиви новини – българският контекст“.
Конференцията бе организирана от изследователска група от Софийския университет, водена от гл. ас. д-р Ралица Ковачева от Факултета по журналистика и масови комуникации и доц. д-р Добромир Добрев
и включваше лекция от нашия Стратегически директор Димитър Димитров относно различни законодателни инициативи за борба с явлението на национално и европейско ниво.
Конференцията започна с обзор на проф. Мария Нейкова на явлението дезинформация в глобален мащаб, неговите проявления и ефекти. Проф. Нейкова говори за фалшивите политически новини и за активирането на Европейския съюз по темата в навечерието на парламентарните избори.
В контекста на българските усилия за дефиниране на проблема и противодействието му, Проф. Нейкова спомена работата на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) и по специално анализа на Ирина Недева , както и за Индекса за медийна грамотност на Отворено общество,
Изданието от тази година на Индекса за медийна грамотност, изготвен от инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество – София, сочи, че балканските държави са най-уязвими към негативното влияние на фалшивите новини и феномена “пост-истина” основно поради наличието на контролирани медии, недостатъци в образованието и ниската степен на доверие между хората. Според класацията, България заема 30-то от общо 35 места по медийна грамотност сред европейските държави и се нарежд в една група със Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Албания.
Проф. Нейкова посочи като ценен източник на информация за българския контекст ежегодния доклад за дигиталните новини на Института за изследване на журналистиката на Reuters към университета в Оксфорд публикува, който тази година за първи път включва България в класацията за доверие към новините – „Digital News Report 2018”, и как тези данни се съотнасят със статистическите данни, изхождащи от Националния статистически институт.
След проф. Нейкова говори проф. Нели Огнянова, която се радва на много почитатели в състава на Цифрова република. Нейната тема беше балансът между защитата от дезинформация и цензурата. Проф. Огнянова започна изложението си с това, че днешната епоха е белязана от прехода от техноутопия към технопаника, водещ до стремеж към засилен социален контрол върху технологията.
Проф. Огнянова даде примери за добър и лош законодателен подход към проблема на дезинформацията в световен мащаб, споменавайки като позитивен пример законодателния процес в Обединеното кралство, където в условията на пълна прозрачност всички експертни доклади и анализи по темата са достъпни на сайта на Парламента, а като лош – опитът на Малайзия в рамките на една година да приеме и отмени закон против фалшивите новини.
Проф. Огнянова също така засегна противоречивите послания на Европейската комисия дали ще има регулация по темата на Европейско ниво, както и заявката на ВМРО да пише закон срещу фалшивите новини на национално ниво.
Нашият колега Димитър Димитров беше част от събитието в качеството си на представител на Уикимедия и говори по темата, която най-много ни вълнува в Цифрова република – конкретните законодателни инициативи, свързани с проблема, и актуалната нормативна уредба, касаеща фалшивите новини и дезинформацията в европейски мащаб – както в няколко отделни държави, така и на ниво Европейски съюз.
Дими стартира с обзор на немското законодателство, касаещо борбата с фалшивите новини и наскоро приетия в Германия Закон за подобряване на правоприлагането в социалните мрежи (на немски: Gesetz zur Verbesserung der Rechtsdurchsetzung in sozialen Netzwerken, известен още като NetzDG, а също и “Законът за Фейсбук”). Той обясни как в резултат на новото законодателство, Facebook е разписал нови, дори по-стриктни от самите законови изисквания “Стандарти на общността”, които са в състояние да застрашат свободата на изразяване онлайн.
По повод скорошните инициативи на Европейската комисия за дефиниране на подход за борба с фалшивите новини, той разказа на аудиторията за работата на Работната група на високо ниво, сформирана от Комисия и под егидата на нашия еврокомисар Мария Габриел, и от която той самият бе част. Димитър наблегна на трудностите, които работната група е срещнала при дефинирането на явлението фалшиви новини и противоречията, в които е влязла с Комисията по повод настояването терминът “фалшиви новини” да се изостави за сметка на по-адекватния термин “дезинформация”. Като конкретни практически препоръки относно борбата с дезинформацията, достигнати в рамките на тази инициатива, Димитър посочи демонетизирането на фалшивите новини и задължаването на медиите и социалните мрежи да предоставят данни на академичната общност с цел изследване на явлението.
На последно място Дими спомена като пример за по-добро таргетиране на проблема готвения в момента френски Закон за борбата против невярната информация. На първо място той изтъкна, че мерките, които проектозаконът разписва, са приложими единствено по време на предизборния период. На следващо място следенето на разпространението на информация не е вменено изцяло в отговорност на доставчика на интернет услуги. Предвиденият механизъм оправомощава всяко заинтересовано лице да сезира специални съдии, които съответно взимат решение дали дадено съдържание, публикувано онлайн, следва да бъде премахнато или не.
Разбира се, този механизъм също е предмет на критики и разкрива някои противоречия във френската съдебна система, където в някои случаи важни решения се взимат от един съдия без възможност за въззивен контрол. Проектозаконът е бил критикуван и отхвърлен и в Сената, където съображенията, свързани със защита на правото на изразяване и достъпа до информация на гражданите са надделели.
В началото на този месец Комисията за обогатяване на френския език (Commission d’enrichissement de la langue française – да, има и такава!) установи нов термин, който да замени англицизма “fake news”. Новата френска дума е “Infox” – игра на думи между термините “information” и “intoxication”.
В конференцията участваха още Проф. Димитър Вацов от Нов български университет с тема “Дезинформация и пропаганда: специфики на пропагандния дискурс”, както и Константин Павлов – Комитата, който представи резултатите от изследване на пропагандната реч на омразата в новинарско-аналитични български сайтове; д-р Ралица Ковачева от СУ, която говори за дезинформацията в социалните мрежи от психологическа гледна точка, д-р Цветелина Соколова от Mediapool.bg, чиято тема беше „фалшивите новини“ и кризата на доверие в журналистиката и политиката, както и доц. Вяра Ангелова и доц. Жана Попова от СУ и д-р Илия Вълков от АЕЖ, който засегна въпроса за саморегулиране на медиите.
Изображение: източник - pixabay; Creative Commons CC0;
