След като разгледахме как можем да вмъкнем клип от Youtube в статия, без да нарушим нечии авторски права, отправяме поглед към скорошен казус зад Океана, касаещ друга платформа за споделяне на съдържание – Instagram.
Решението на Нюйоркския съд е ключово за развлекателната индустрия, защото разглежда дали вмъкването на съдържание от публични Instagram профили представлява нарушение на авторските права.
Казусът е следният: платформата Mashable предлага да заплати лицензионно възнаграждение на фотографа Стефани Синклер, за да включи нейна снимка в статия за жените фотографи. Въпреки че Синклер отказва, платформата все пак използва снимката, като я вмъква в статията от публичния профил на фотографа в Instagram чрез функцията “embedding”. Синклер завежда дело за нарушаване на авторски права срещу Mashable. Mashable оспорват иска с мотива, че има валиден сублиценз от Instagram и следователно не е налице нарушение.
Действително ли са били нарушени авторските права в случая?
Отговорът се крие в Общите условия на Instagram. С приемането им всеки потребител предоставя на Instagram „неизключителен, безвъзмезден, прехвърляем, подлежащ на сублицензиране, световен лиценз” относно съдържанието, което публикува в платформата. С този лиценз Instagram получава правото да “хоства, използва, разпространява, променя, копира, публично изпълнява или показва, превежда и създава производни произведения на публикуваното съдържание”.
Стефани Синклер е предоставила на Instagram лиценз относно собствените си снимки, а Instagram от своя страна го е предоставил на платформата Mashable.
На практика, чрез препращане от Общите условия към своите Platform Policy и Privacy Policy, Instagram дава сублиценз на всеки, който използва техния API (програмен интерфейс на приложението). Всяко съдържание, публикувано в публичен профил, може да бъде намерено и използвано от всеки с ембедване чрез Instagram API. Това правят и Mashable, които по силата на верига от документи са получили от Instagram сублицензия за съответното използване.
Тъй като съдът намира, че сублицензия е дадена, той смята, че не е необходимо изобщо да се разглежда темата дали ембедването представлява нарушение на авторски права, т.е. по този начин се избягва разчитането на съдебна практика относно ембедването и въпросът се урежда на ниво лицензии. Съдът добавя, че притежателите на авторски права биха избегнали проблеми със споделяне на тяхно съдържание без валиден лиценз, ако настроят профила си да бъде частен, а не публичен.
Ето защo Синклер не може да предяви иск за нарушение срещу получателя на сублицензия за нарушени авторски права.
Съдът постановява, чe Mashable не са направили нищо нередно, вмъквайки фотографията в своята статия, защото Instagram има „правото да сублицензира“ изображението. Тъй като снимката на Синклер е била качена в Instagram като публична, тя се съгласила да позволи на Mashable, като лицензополучател на Instagram, да я вгради в своя уебсайт.
Един от доводите на фотографа е, че е несправедливо да избира между това дали да предостави такъв обем от права на Instagram или да направи профила си “private” и да споделя съдържание с тесен кръг потребители. Все пак, всеки може да прецени плюсовете и минусите от това дали да кликне върху бутона “съгласявам се” и да допусне милионите потребители на социалната медия до творчеството си.
Изображение: Източник – Pixabay, Pixabay License
