Задължително възнаграждение, платимо през ОКУП: кога тази мярка стана консесусна?

pexels-cottonbro-3943746

Коментар на някои цели в сферата на авторското право, заложени в Коалиционното споразумение

От Цифрова република с интерес следим работата на коалиционните партньори в сферата на цифровизацията и достъпа до образование и култура. В последните дни се натъкнахме на няколко неща в Коалиционното споразумение за съставяне на правителство между „Продължаваме промяната”, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“, които предизвикаха вълнения в нашия екип.

Днес ще споделим с вас озадачението си от залегналите цели в сферата на авторското право съгласно  т. 5 от Приложение № 9 (стр. 57) коалиционните партньори били постигнали консенсус за “промяна на Закона за авторското право и сродните му права във връзка с директиви 2019/789 и 2019/790 и по други въпроси”. Напомняме, че за транспонирането на тези две европейски директиви е налице предложение, минало през всички фази на експертно и обществено обсъждане и готово да влезе в Парламента. Учудващо, заложените в т.5 на Коалиционното споразумение цели отиват отвъд това предложение и отвъд транспозицията на двете директиви. Предложенията са изцяло в полза на Организациите за колективно управление на права (ОКУП).

Особено притеснителна е подточка 1а на т. 5, според която страните са се споразумели за въвеждане на задължително, неотменимо и непрехвърлимо право на възнаграждение за авторите, дължимо от ползвателите и събирано от ОКУП – при излъчване, предаване, препредаване, онлайн използване.

Трудно ни е да разгадаем намеренията на коалиционните партньори, още повече, че сме пропуснали съгласие по подобна политика да е било формулирано в проведените преговори в ресор Култура в края на месец ноември. След повторно гледане на разговора установихме, че за конкретни изменения на ЗАПСП говори г-н Пламен Николов в 55:00 мин. от записа (идеите на г-н Николов намираме за доста хаотични), а след него г-н Любомир Каримански говори за задължително възнаграждение, но само за препредаване и само за аудиовизуални произведения. Въпреки всичко имаме т.1а, която е различна от т.1b (задължително колективно управление на права при препредаване). Може би ние пропускаме част от дискусията, а може би е имало грешка при отразяването на взетите решения? Надяваме се да не става дума за изяло новоформулирана политика.

По начина, по който е записан в Коалиционното споразумение, ангажиментът по т.1а предполага поставяне на организациите за колективно управление на права (ОКУП) в позиция да събират плащания за всяко едно използване на всяко едно произведение в интернет. Подобна мярка ползва силно непропорционално ОКУП, при несъобразяване с автономията на волята на самите автори и публичния интерес. Тя би лишила авторите от правото да договарят директно с ползвателите, да не говорим – да разпространят произведението си безвъзмездно, под свободен лиценз. Тя напълно игнорира съществуването на културата на свободното лицензиране, както и политиките на ЕС за отворен достъп.

За да илюстрирам притесненията си с конкретен случай, ще спомена едно знаково френско дело от преди няколко години – MusicMatic, в което Върховният касационен съд на Франция осъди ползватели да платят на ОКУП за това, че са пускали в търговските си обекти музика под Creative Commons лиценз. Съдът се позовава на една специфична разпоредба във френския Кодекс за интелектуалната собственост, според която ползвателите могат да използват музика в търговски площи без изричното съгласие на автора, но при плащане на задължително възнаграждение, събирано от ОКУП. Върховният съд приема, че правоносителите в случая нямат право по договорен ред да отменят правомощието на ОКУП да събира възнаграждение за тях. (Cass., 11 déc. 2019, n° 18-21.211, ECLI:FR:CCASS:2019:C101021)

Концепцията ОКУП да контролират и събират пари за всичко в интернет е не особено приложима от практическа гледна точка. ОКУП не винаги имат правомощия да управляват всеки вид използване онлайн. Също така, защитеното съдържание не се изчерпва с музикални и аудиовизуални произведения, за които обикновено приоритетно се мисли при приемането на подобни мерки. Съвсем не на последно място, подобна политика е в разрез със свободата на договаряне като основен принцип на правото, както и не отчита нуждата от справедлив баланс на права и интереси.

Точка 1а се позовава на член 18, параграф 2 от Директива 2019/790. Намираме за необходимо да изтъкнем какво точно гласи тази разпоредба. Тя се отнася до принципа на подходящото и пропорционално възнаграждение на автори и артисти изпълнители, обичайно в отношенията им с продуценти и издатели, и гласи:

  1. Държавите членки гарантират, че когато авторите и артистите изпълнители лицензират или прехвърлят своите изключителни права за използване на техните произведения или други обекти, те имат право да получат подходящо и пропорционално възнаграждение.
  2. При прилагането в националното право на установения в параграф 1 принцип държавите членки са свободни да използват различни механизми и да вземат предвид принципа на свобода на договаряне и справедлив баланс на права и интереси.

Институтът цели овластяване на творците да търсят адекватно възнаграждение за правата си, а не управлението на тези права да бъде изцяло иззето от тях. Надяваме се в случая да става въпрос за недоразумение, което ще бъде поправено, а не за амбиция ОКУП да контролират всяко лицензиране онлайн (и не само). В противен случай, нядяваме се, че предложението ще мине през всички стадии на обществено обсъждане, както изискват добрите законодателни практики.

Следвайте ни за още коментари на политиките в сферата на авторското право. В следващ блог пост ще се опитаме заедно да разберем какво е Закон за цифрово съдържание на авторския продукт. 🙂

Изображение на cottonbro от Pexels

Related Posts

Comments (1)

[…] subject to mandatory collective administration. Exploiters, on the other hand, were focused on trying to water down the requirement of arts. 18 to 23 of the […]

Leave a comment